18.07.2024 | 13:51

Премиера за България на балета „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ (видео)

60 балетисти на сцената в премиерния за България „Катарина, или Дъщерята на разбойника“

След изисканата Оперна гала, с която започна XV издание на Опера в Летния театър, очакваме на 19 юни премиерата за България на балета „Катарина, или Дъщерята на разбойника“.

Първият и най-поставян балет на XIX век, радвал се на по-голяма популярност от „Лебедово езеро“, впоследствие почти напълно забравен, сега възражда главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров. В главните роли на художника, който се влюбва в главатарката на похитилата го банда танцуват солистите в мултинационалната балетна трупа на оперния театър Наталия Боброва и Виторио Сколе.

За първи път в България, в рамките на XV Опера в Летния театър – Варна 2024, публиката ще види един необикновен, задълго забравен балет, реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ – балетното събитие на сезона – е интелигентна и грандиозна по размах реинкарнация на творбата на Жул Перо и Цезар Пуни от средата на XIX век. В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.

Хореографията и либретото на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.

След лондонската премиера през 1846 г. разбойничката от Абруцките планини покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки „бандитската“ тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата „Стратегически танц“, който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „Катарина“ потъва в забвение.

Съживена от Сергей Бобров специално за Варненската опера, хореографията на „Катарина“ се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, силно оценявана от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.

СЕРГЕЙ БОБРОВ И НЕГОВАТА „КАТАРИНА, ИЛИ ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА“

Идеята

Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. За никого не е тайна, че историята на балета на XIX век започва с балетите на Огюст Вестрис – прекрасен танцьор, хореограф и педагог, чиито ученици са Август Бурнонвил и Жул Перо. С тях двамата в балетното изкуство се появяват нови идеи, нови форми и дори ново понятие за балетната сензация. Жул Перо поставя известните балети „Жизел“, „Корсар“, „Есмералда“, на които по-късно редакции правят Петипа, Чекети. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано с всички тези значими явления на балетния XIX век, се спряхме на „Катарина“.

Балетът

Много неща привличат в този балет. От една страна това, че е балет на Перо. От друга – той е бил един от най-популярните балети на XIX век. В Москва „Катарина“ се играе цяло десетилетие (1856 – 1866 г.). Още повече, че в него е разказан епизод от реалната биография на живелия през XVII век художник Салватор Роза. И не на последно място – действието на балета се развива в Италия, което дава възможност да се обединят академичният балетен език и характерният танц. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино.

Музиката и хореографията

Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията – ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата „разбойническа“ картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият „Стратегически танц“ (за който се знае, че руският император Николай I е присъствал на репетициите на „Катарина“ през 1849 година и лично е показвал на женския кордебалет как правилно се държи оръжие) е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата. В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.

Тройният финал

Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като „Жизел“, „Силфида“). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не „музеен експонат“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights