Приключи 12-ят археологически сезон от проучването на Залдапа – най-големия късноантичен град във вътрешността на Добруджа

Днес приключи дванадесетият археологически сезон от проучването на Залдапа – най-големия късноантичен град във вътрешността на Добруджа и Северна България и редом с това знаков раннохристиянски епископски център. Намира се до с. Абрит, община Крушари, обл. Добрич, почти на българо-румънската граница. Явява се шестата църква в Залдапа, но вече имаме податки и за седма в подградието на Залдапа, съобщават от екипа.

Редовните археологически проучвания бяха проведени от екип с научни ръководители проф. д.и.н. Георги Атанасов и гл. ас. д-р Александър Харизанов от Националния археологически институт с музей при БАН, заедно с доц. д-р Албена Миланова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Благодарим на всички наши колеги и сътрудници – докторант Александър Иванов, Камен Клисуранов, Петя Василева, арх. Елио Хобдари, арх. Андреа Пампуку, д-р Орлийн Макилфартик, проф. Никола Бодри, разбера се – Анна Мария и Иван Иванов , както специално на Община Крушари и отново на г-н Кирил Жендов за неизменното съдействие и подкрепа.

Акцентът на сезона

Основният акцент през 2026 г. бе проучването на раннохристиянската четириконхална църква – единствената известна досега северно от Стара планина и едва втората подобна църква в България след тетраконхата край Перущица. Условно тук може да се добави и тетраконхалния мартириум в Августа Траяна/Стара Загора. Прочее, това е седмата подобна църква на Балканите, а изобщо в раннохристиянския свят са около 30. Преимуществено тетраконхите са мартириуми /мавзолеи на светци/, докато разкритата в Залдапа е църква от VI в. за евхаристийни литургии. Изследването на този изключителен паметник продължава вече шести археологически сезон.

Най-значимото постижение тази година е пълното разкриване на монументалната колонада (екзонартекса) пред притвора на храма. Това позволява за първи път да бъде възстановена в цялост представителната западна фасада на сградата.

Проучванията показаха още, че сградата, долепена от север до апсидата, най-вероятно е скевофилакий, който през VI век обединява функциите на протезиса и диаконикона. Южно от църквата продължи разкриването на друга просторна постройка, вероятно с жилищно предназначение, също свързана с храма чрез колонада. Обичайният мрамор и два надписа подпълват представителната колекция.

Окончателните размери на храма

След тазгодишните разкопки вече могат да бъдат определени окончателните размери на комплекса: обща външна дължина на църквата – 23,15 м; обща дължина заедно с колонадата/екзонартекса – 26,60 м; максимална ширина – 16,30 м; размери на самата тетраконха – 19,60 × 16,30 м.

Тези данни позволяват много по-точна архитектурна реконструкция на сградата и затвърждават мястото ѝ сред най-представителните раннохристиянски църкви на Балканите.

Другите проучвания

За трета поредна година продължи и проучването на голямата, силно опожарена сграда северно от тетраконхата. Предварителните резултати показват, че тя принадлежи към IV–V век, докато самата четириконхална църква е построена през първата половина на VI век.

Поглед към 2027 г.

При осигуряване на необходимото финансиране през следващия археологически сезон основен приоритет ще бъде пълното разкриване, консервацията и експонирането на великолепните подови мозайки, които покриват целия интериор на тетраконхалната църква. Прочее, в Северна Балгария и Добруджа, където са разкрити близо 200 църкви от IV-VI в. мозаечни пана са открити още само в Марцианопол и Варна. Предстои също да продължат проучванията на сградата южно от храма, както и окончателното разкриване на северната ранна сграда.

Археологическите проучвания на Залдапа продължават да разкриват нови страници от историята на един от най-значимите ранновизантийски градове по Долния Дунав и всяка година приближават неговото цялостно научно изследване.