30.05.2024 | 16:40

Професията на реставратора е сложна амалгама от познания и умения

Снимка: Стефан Белишки, личен архив

В Деня на българския художник – 3 ноември, поискахме да разберем какво е да реставрираш произведения – културни ценности, създадени от друг във времето назад. Професия или призвание е да възстановиш и съхраниш неща, нарисувани, направени от други майстори да „дръпнем завесата“ пред реставратора.

Професията е сложна амалгама от познания и умения, която позволява коректното интерпретиране на стойностите, които носи дадена културна ценност, каза пред БТА доц. д-р Стефан Белишки, ръководител катедра „Реставрация“ в Националната художествена академия. Не е задължително да си добър художник, за да си добър реставратор, казва той.

Човек трябва сам да е мотивиран, за да се впусне в професията, да обича тези предмети, българската култура в случая, да иска да съхрани ценностите за сегашното и бъдещото поколение – това е най-важното, подчерта той.

Следва пълният текст на интервюто:

Доц. Белишки, има ли връзка между професиите „художник“ и „реставратор“?

– Наистина има връзка между двете професии, но има и много съществена разлика: художникът създава нови произведения, докато реставраторът само обгрижва вече създадени такива. Разбира се, човек трябва да има призвание, но това важи за всяка професия. Особеното при нашата професия е, че има доста дисциплини, които трябва да се изучават, някои я наричат интердисциплинарна, защото обхваща познания например за живопис, за графика т.е. за процесите на изграждане на произведенията, както и за история на изкуството. Заедно с тези неща вървят и познания по различни природни науки като химия, физика, биология, и всичко това в една сложна амалгама, която да позволи коректното интерпретиране на стойностите, които носи дадена културна ценност, за да се предприемат най-правилните действия и да бъде съхранена за идните поколения. По тази причина в Европа, а и в други държави по света като например САЩ, вече е прието, че за да се упражнява тази професия, е необходимо университетско образование, в повечето европейски държави се изисква петгодишно такова, т.е. магистърска степен при пълен курс на изучаване на професията. Този на пръв поглед дълъг период на обучение е необходим, за да се гарантира качество на грижата за културните ценности, за опазването им, да се избегнат грешки и да се провежда правилен реставрационен процес.

Трябва ли да си добър художник, за да бъдеш добър реставратор?

–  Не е задължително да си добър художник, за да си добър реставратор, но може да се каже, че уменията по рисуване са важни и помагат да се разбере формата на предмета, който се реставрира. Така че придобиването на такива умения е част многостранното изграждане на професионалиста. Рисуването спомага за развитие на професионалната култура, сръчността на реставратора, затова са включени и часове по рисуване в почти всички университетски програми, които знам, въпреки че основните дисциплини, които се изучават, са свързани конкретно с реставрация на определен вид културни ценности.  

Кое е най-сложно за реставриране, има ли значение епохата?

–  Не непременно, по-скоро зависи какви са промените в дадена културна ценност, структурата, от какви материали е изградена, при какви условия е съхранявана и как се очаква тя да бъде спасена и съхранена. Това не е свързано непременно с исторически период, нито пък с принадлежност към някакъв етнос, културна или религиозна общност –  може да е светско произведение или религиозно и пак да има сериозни или не много сериозни реставрационни проблеми.

Има ли много желаещи млади хора, които искат да изучават тази професия?

–  За радост последните 2-3 години, особено през тази година, сме свидетели на нараснал интерес сред младите хора, кандидатстващи за прием в тази специалност в Художествената академия. Това означава, че очакваме те да са по-добри студенти, съответно след това и по-добри специалисти. Хубавото е, че от 3 години нашата катедра вече предлага 3 насоки на професионална специализация – едното е по реставрация на живописни произведения, стенопис. Другото направление е реставрация на произведения от хартия, книга, фотография. Третото е реставрация на произведения от камък, керамика, стъкло, метал, което най-често е свързано с археологически находки, макар и не само, биха могли да бъдат и етнографски обекти. Същевременно работим и върху варианти за още по-специфични насоки на професионална реализация. Нашето образование е изцяло съобразено с принципите, приети от Европейската  мрежа на университетите, които предлагат обучение по реставрация. Нашите дипломници практически имат едно изцяло конвертируемо образование и могат да намерят работа, където пожелаят в Европа. 

Доц. Белишки, как бихте мотивирали някого да стане реставратор?

–  Няма как някой някого да мотивира, това е все едно да мотивирате някого да стане лекар. Човек трябва да усеща това призвание и, като при всяка професия, понякога се налага да мине време след гимназиалното образование, да се придобие житейски опит, за да осъзнае смисъла на дадена професия, особеностите й. Така че при нас не всички студенти идват директно след гимназия, има такива, които са учили за други професии, и осъзнават в един момент необходимостта да спасяват културните ценности. Човек трябва да обича тези предмети и българската култура в по-широк смисъл, да иска да съхрани ценностите за сегашното и бъдещото поколение – това е най-важното.

3 ноември – Ден на българския художник, се отбелязва се от 1993 г. в Деня на църковния празник на преп. Пимен Зографски, обявен през ноември 1993 г. за покровител на българските художници по идея на сдружението за възраждане на Софийското светогорие „Св. Пимен Зографски“ (манастирите около столицата). Празнува се от художниците – иконописци и реставратори, сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights