Семинар „Литература и психоанализа“: „Размишления за войната и смъртта“ (Фройд)

В Нова Конферентна зала на СУ „Св. Климент Охридски“, на 25 април , от 18:30 ч. ще се проведе шестата сбирка на семинар „Литература и психоанализа“, посветена на текста на Фройд – „Размишления за войната и смъртта“.

Участници във априлската среща ще бъдат Дарин Тенев, Ирина Заркова, Мария Калинова и Розалина Дочева. Модератор на срещата ще е Ирина Калбанова.

Плакатът за събитието е дело на Влади Витанова.

Вход свободен!

Семинарът през академичната 2023/2024 г. е фокусиран върху фигурата на Одисей и въпроса за търсенето. Аргумент на тазгодишния семинар:

Ако приемем определението за човешкото желание, според което то е сърцевината на човека (както Лакан подчертава заедно със Спиноза), то тогава не се изисква голяма проницателност, за да видим, че Одисей не е толкова човек, обладан от желание, а по-скоро персонификацията на самото желание като такова. Одисей няма някакво желание, поради самата причина, че той е желание. Омир е придал плътност на скитническата, неспокойна и непредсказуема дейност на една човешка ментална функция, илюстрирайки нейната неразрушима сила, нейната привидна ирационалност, нейните хитроумни маскировки и нейния стремеж към удовлетворение. Върховният остроумник – Одисей, е носителят на епитета πολύμητις, единственото такова определение в целият Омиров корпус. И следвайки Фройд, можем да твърдим, че именно това μῆτις, тази хитроумност е самата характеристика на желанието, с неговата постоянна промяна, многоформни прояви и с неговият неизчерпаем капацитет да се прикрива чрез маскарад. „Одисей“ представя човешкият живот за желанието и желанието за човешки живот и заради това Одисей може да възпее своят κλέος , своята слава чрез δόλος, чрез една хитрост и измама (μῆτις). За да апелира към желанието, поетът (подобно на психоаналитика), трябва да позволи на Музата да започне откъдето тя пожелае, тъй като само без един старателно предварително подготвен наратив можем да осветлим и да следваме хитроумните схеми на желанието.
Както пишат Марсел Дьотиен и Жан-Пиер Вернан (двама от най-изтъкнатите френски познавачи на древногръцкия свят): „Единственият начин да надмогнете един πολύμητις, е да покажете дори повече μῆτις“.
В този смисъл можем да четем „Одисея“ като рамка за изследване на желанието на анализанта. Ако си представим как Фройд би могъл да използва многообразния наратив на „Одисея“, то бихме могли да кажем, че това не е за да се превърне той (Фройд) в Одисей, а за да се превърне в πολύμητις Фройд, в хитроумния Фройд, в една хитра схема на желанието, изтъкана за хитроумните желания на анализантите.
През фигурата на пътешественика, чиято задача е да се справя с препятствията, да прояви своите качества, може да бъде разказана и историята на европейската литература изобщо – като развитие от „Одисея“ (Омир) до „Одисей“ (Джойс), но дори още по-нататък към различните одисеи в космоса, чието название бива наложено благодарение на романовата четирилогия на Артър Кларк. Но в литературата на 20 и 21 в. пътешествениците сред звездите само увеличават своя брой. Понякога те са наследници на Вергилиевия Еней или на средновековните рицари търсачи на Граала, доколкото пътуват със своята предзададена ясна цел, а понякога напомнят повече привидно неорганизираното движение на героя приключенец от типа на Робинзон Крузо, Гъливър, или дори персонажите на Рабле. Понякога търсачът пътува най-вече метафорично, какъвто е случаят с повечето романтически търсачи на смисъла на живота като Байроновите Чайлд Харолд и дон Жуан, но също и с Джойсовия Одисей-Блум, който „пътува“, без да пътува.
В този контекст въпросът „Какво търси Одисей?“ или още по-сложният му вариант, засягащ мотивацията за пътешествието, може да бъде поставян в различни терминологични рамки. Той може да засяга организацията на произведението – напр. през понятието за хронотоп на М. Бахтин или през наратологичните модели, предложени от Цветан Тодоров, но също така и откъм съдържателната логика на самото търсене – като експликация на тласъка на желанието. То често се фугрира като насочено към всеки път отвъдното, недостижимото, нечовешкото. Тук се появяват образите на непредставимото: от Царството на сенките и древните чудовища до космическите пространства и непознатите неземни цивилизации. В този смисъл, да тълкуваме пътешествието търсене би означавало да разглеждаме параметрите на желанието, което движи субекта.