13.02.2025 | 14:21

„Сефарад в сърцето на България“ ще огласи Националната музикална академия

image004

„Сефарад в сърцето на България“ ще огласи Националната музикална академия та 11 ноември, съобщават от института „Сервантес“, София. 

Концертът е с участието на артистката и музиколожка Мара Аранда, която, придружена от петима специалисти по средновековна музика от Испания, ще изпълни произведения от устната традиция, оцелели в сефарадската общност в България.

Фернандо Депиажи ще се изяви на флейти и перкусии, Хулия Чинер Сантпау – виолончело, Омран Адрах – канун, сантур, а Милена Фуентес Мерино – на цигулка.

Събитието е в рамките на културните събития, организирани по случай испанското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Възползвайки се от посещението си в България, Мара Аранда ще запише част от своя репертоар, за промотирането на нова творба. „Сефарад в сърцето на България“ е част от музикалния проект на Аранда –  „Географии на диаспората“. Той включва четири други заглавия, които отговарят на целта за събиране на сефарадската устна музикална традиция на Балканите и Средиземноморския басейн – „Сефарад в сърцето на Мароко“ (2017), „Сефарад в сърцето на Турция“ (2019), „Сефарад в сърцето на Гърция“ (2023) и „Сефарад в сърцето на Босна и Херцеговина“ (предстои обявяване). Първите два албума са отличени от Transglobal World Music List като най-добър европейски албум на годината в съответните им години на издаване.

Мара Аранда от 2020 г. е директор на Международния център за средновековна музика във Валенсия. Тя е изследовател, изпълнител и разпространител на средновековната средиземноморска музикална традиция със специален акцент върху сефарадската традиция и възстановяването на работата на средновековните жени композитори. Управлява най-голямата частна колекция от средновековни инструменти в Европа, заедно със специалиста Хота Мартинес. Те са идентифицирали, каталогизирали и реконструирали повече от 20 средновековни инструмента въз основа на романска и готическа иконография и описания, събрани в ръкописни текстове от онова време.  

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights