Спектакълът „Само за жени“, на 10 септември в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна

Спектакълът „Само за жени“ можете да гледате, на 10 септември, от 19.00 часа на Основна сцена в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.
Пиесата е по текстове от Дарио Фо (1926-2016) и Франка Раме
Превод: Хубан Стойнов
Сценичен вариант и режисура – Костадин Бандутов
Сценография и костюми – Даниела Николчова
Хореограф и музикална среда – Никола Йорданов
Фотография и плакат – Веселин Василев
Действащи лица и изпълнители:
ЕВА – Веселина Михалкова
МАРИЯ, ЖАНА АЛФИНИ – Милена Кънева
ЕЛЕОНОРА, КАРЛА – Петя Ангелова, Александра Майдавска
МАЙКАТА – Даниела Викторова
ДЖУЛИЯ – Биляна Стоева
АДАМ – Ивайло Иванов
АНГЕЛЪТ, КРАДЕЦЪТ, ДЕВЕРЪТ – Станислав Кондов
ВОДЕЩИЯТ – Пламен Димитров
АЛДО, ПОЛИЦАЯТ – Свилен Стоянов
ЛУИДЖИ, КРАДЕЦЪТ, МОМЧЕТО – Константин Соколов

Снимка: Веселин Василев, ДТ „Стоян Бъчваров“

В постановката си „Само за жени“, композирана по „Дневникът на Ева“ и други текстове на Нобеловия лауреат за литература Дарио Фо, майсторът на комедийния жанр Костадин Бандутов залага на баланса, освен между интимното и екзистенциалното, и между критичното и комичното. Като омекотява и подлага на ирония сочния, понякога стигащ до вулгарност хумор, характерен за стила на Фо, той привнася нови нюанси в драматургията.
„След много разговори с режисьора стигнахме до основната идея да унифицираме мъжете и жените чрез контраста между черното и бялото, като някакви символи за двата пола. Тази концепция е изведена в сценографията и в костюмите, така че на зрителите ще им стане ясно защо в началото всички излизат почти еднакви на сцената, а след това придобиват индивидуалност или защо всичко е решено в черно-бяла стилистика и само на места се появяват цветни елементи. В сценографията белият куб носи подтекста за семпло и обикновено пространство, той може да бъде всичко, може да бъде всяко място, точно както и ситуациите от постановката могат да се случат навсякъде“, обяснява художничката Даниела Николчова.
В стремежа за надмощие между двата пола, от времето на Адам и Ева до днес, на жената са й отредени – поотделно или заедно – ролите на любовница, съпруга, майка, домакиня и какво ли още не. Изобретателна и находчива, тя изглежда може да се справи с всякакво натоварване и всякаква ситуация, но дали пък това не я превръща в истинска жертва? Жертва на мъжете и еманципацията…
„В „Само за жени“ играя Ева. Що се отнася до феминистките внушения, аз съм доста умерена. Като еманципирана жена изповядвам много от нещата, за които става дума в представлението, но далеч не заклеймявам мъжа и не го отричам, като положителна личност. Напротив, дълбоко уважавам мъжете и считам, че те не са примати или че „мъжът е произлязъл от маймуната, а жената – спусната от космоса“, както се твърди на едно място в пиесата. В нашето представление женската гледна точка е една идея по-крайна, но пък има и реабилитация на мъжа“, усмихва се Веселина Михалкова.
Проблематиката върви под ръка с чувството за хумор и тъкмо от това тяхно партньорство произтичат искрящата виталност, неподправеното забавление и оригиналният дух на „Само за жени“, без да забравяме най-важното – любовта.