Спомен за маестро Константин Илиев

На 9 март отбелязваме 100 г. от рождението на един от големите български музиканти от втората половина на ХХ век – Константин Илиев, композитор, диригент, педагог и музиколог.

Като композитор той е в аванграда на нашите творци, като диригент, освен традиционния репертоар,той представя пред българската публика съвремената музика, новите идеи на творците века, като педагог възпитава плеада български диригенти, освен това е много ерудирана личност – неговите рецензии, публикации и книги впечатляват. В Златния фонд на БНР се пазят записите на изказвания, интервюта и беседи на Константин Илиев – те са на високо професионално ниво, впечатляващи с ясния си и точен изказ. 

Константин Илиев е роден на 9 март 1924 г. в София. На 11 години започва да учи цигулка при Иван Пеев, след това при Камен Попдимитров. Взема уроци по композиция и хармония при Парашкев Хаджиев. Завършва Музикалната академия като студент по композиция на проф. Панчо Владигеров, дирижиране при проф. Марин Големинов и цигулка при проф. Владимир Аврамов. Още като студент организира Клуб на младите български композитори, където се изучава новата европейска съвремена техника на композициране. След завършването си специализира в Прага – композиция при Ржитки и Хаба, дирижиране при Талих и Дедечек. 

Първата му работа е в Националното радио като музиколог. През 1948 г. заминава за Русе, където участва в създаването на Русенския симфоничен оркестър. За един сезон е диригент на балетните постановки на Софийската опера и отново се връща в Русе, за да подготви първите спектакли на Русенската опера. До 1952 е главен художествен ръководител и диригент на новосъздадения състав и заедно с Добрин Петков допринасят много за постигането на високото професионално ниво на театъра. 

Следващият етап в неговата дейност е четиригодишния престой като главен диригент на Варненсия симфоничен оркестър. От 1956 до 1984 г. Константин Илиев е ръководител на най-престижния български оркестър – Софийската филхармония. Правят много задгранични турнета, включително и два пъти в САЩ, и представят блестящо българското изпълнителско изкуство. 

За известно време прекъсва работата си със Софийската филхармония – през 1969/1971 ръководи Оркестъра на Консерваторията и прави записи за „Балкантон“, а от 1972 до 1976 г. работи в Добрич – там организира фестивал на камерната музика. 

Последният концерт пред публика Константин Илиев дирижира във Видин през 1988 г. На  8 март същата година умира.

Като композитор той е ярък представител на българския музикален авангард – автор е на две опери, един балет, шест симфонии, четири струнни квартета, духов квинтет, хорови творби, песни за соло глас и пиано, оратории, сред които „Похвално слово за Константин Философ, наречен Кирил“, кантати, „Темпи кончертанти“, филмова музика. Пише три книги, много статии и студии. 

Източник: БНР