СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К.: ОБИЧАМ ДА РАЗКАЗВАМ РОМАНТИЧНИ ИСТОРИИ

За новата си постановка „Лавандулови момичета“, на която е режисьор, СТОЯН РАДЕВ Ге.К. разказва пред ПЛАМЕНА АЛЕКСАНДРОВА с много вълнение и личи, че историята е специална за него. Още за пресечните точки на любовта и изкуството, за силните женски образи и силния сценичен екип. Премиера в Международния ден на театъра – 27 (и 28) март.

С какво те привлече заглавието, целенасочено ли търси романтичен сюжет или попадна случайно на него?
Този сюжет ме впечатли преди двайсетина години, когато излезе едноименият филм „Дами в лилаво“ и след като го гледах, си казах, че това е история, която пита за сцената и която аз много бих искал да разкажа. Оттогава периодично си спомням за тази история и все се опитвам да я открия. Преди две години се сетих за Златна Костова, която се занимава с преводи на драматургия от английски език. Тя за по-малко от 24 часа намери пиесата, откри първоизточника – разказа, по който е написана, свърза се с издателствата, откъдето ни ги осигуриха. Златна Костова направи първия превод на пиесата за България, специално за нашия Театър. Аз всъщност много обичам да разказвам романтични, човешки истории и смятам, че сантименталните, дори мелодраматичните сюжети са подходящи за днешния ден и днешните хора. Мисля, че малка част от хората си дават сметка, че имат нужда точно от романтика и мелодраматизъм, особено в изкуството, и когато се докоснат до това, осъзнават, че точно то им е било необходимо. Твърдя го, защото съм го виждал много пъти.

Какво е основното послание? Любовта ли е водеща тема и запазена територия за младите ли е тя, или на нея са подвластни всички възрасти?

Едно от големите очарования на тази пиеса е, че в нея има повече от една централна тема и това са все теми, които лично мен много ме вълнуват. Едната от тях е любовта. И то не непременно в баналния смисъл на мъжко и женско начало. Другата водеща е темата за изкуството и неговото влияние върху хората. Обединяващото е, че в тази пиеса като че ли изкуството подпомага срещането в любовта. И обратното – любовта подпомага срещата на хората в изкуството. Единият персонаж е виртуозен цигулар, другият е художник маринист, литературата е застъпена почти през цялото време, а любовта от началото до края е водещо чувство и да, на нея са подвластни всички възрасти. Мястото и времето на действието също са много интересни. Корнуол е малко градче в югозападна Англия, едно много красиво и по някакъв начин мистично място. Времето на действието е между двете световни войни. Някои определят персонажите като странни хора, аз не ги намирам чак толкова странни, за мен са хора с типично човешки черти.

Обичаш да режисираш силни женски образи, така ли е и тук с двете дами в центъра на историята?

Така е, много са ми интересни женските персонажи. Дори съм мечтал да играя женски роли. Те силно ме провокират. Може би заради това разказвам женски истории, когато режисирам. Тук отново има пет изключителни женски персонажа, но не на второ място са изключителните мъжки персонажи.

Откъде е афинитетът ти към камерните спектакли, заради по-интимното общуване със зрителя ли ги предпочиташ?

Точно така. Камерните пространства предполагат по-интимно и минималистично изразяване, което иначе класическият формат на сцена в салон не допуска. Когато текстовете, които поставям, са така интимни, смятам, че близостта на публиката до артистите е много важна. Тогава зрителят в буквалния смисъл може през очите на актьорите да вижда онова, което се случва вътре в персонажите, а в романтичните любовни истории и изобщо в човешките истории това е много важно.

Как подбра екипа? Фактът, че сте работили заедно по други постановки и познаваш стила им на работа, ли беше определящ?

С композитора Калин Николов за пореден път работим заедно, много пъти съм казвал, че това е най-любимият ми театрален композитор, смятам го за изключителен, а той го доказва с всяка своя работа. С него свирим на една струна, образно казано. С художника на сценографията и костюмите Борис Далчев работя за първи път като режисьор, работил съм с него като актьор в „Дамата с камелиите“ и съм много щастлив от тази наша среща, защото се оказа, че се разбираме без думи. С актьорите винаги постъпвам по един и същ начин – каня ги за конкретни роли. Те приеха, така че имам перфектния каст.

С какво „Лавандулови момичета“ най-силно ще впечатли зрителите?

С какво кое да е произведение на изкуството, в това число и театрално представление, би изненадало и грабнало зрителя е труден, да не кажа невъзможен за отговор въпрос. Защото това в крайна сметка зависи от зрителя. В изкуството срещата е между два субекта – правещите го и съзерцаващите го. Едно единствено нещо е много важно в работата ми в театъра – когато изляза на сцената или когато актьори излязат под моя режисура, да няма никаква лъжа. Там аз да бъда честен и онова, което представяме и предлагаме да видите, да бъде наша откровеност и да разкажем историята каквато ние я виждаме. Мога да кажа, че „Лавандулови момичета“ е красива, нежна, любовна романтична история за тихи, кротки, смирени, влюбени в хората, в живота и в изкуството човеци.

27.03.25, Световен ден на театъра, 19:00, Сцена Филиал

28.03.25, 19:00, Сцена Филиал

Сценична адаптация на Шон Маккена по филмовия сценарий на Чарлз Данс върху разказа на Уилям Джон Лок “Ladies in lavender” (1908)

Превод Златна Костова

Режисьор Стоян Радев Ге.К.

Художник Борис Далчев

Композитор Калин Николов

Фотограф за плаката Симеон Лютаков

Графичен дизайн Славяна Иванова

В ролите:

УРСУЛА УИДИНГТЪН – Даниела Викторова

ДЖАНЕТ УИДИНГТЪН – Веселина Михалкова