26.02.2024 | 9:56

Театърът в Ловеч ще носи името на Борис Луканов

Снимка: ФБ страница Станислава Коцева

На 28 декември Общинският съвет на град Ловеч гласува инициативата на Драматичен театър Ловеч, подкрепена от министъра на културата Кръстю Кръстев, театърът да носи името Борис Луканов.

Сега сигурно очаквате да спомена стотиците му роли и в киното, и в театъра. Да изтъкна професионалните му успехи, десетки награди и признания. Да кажа изречения като, “за заслуги към театралното и филмово изкуство на страната и развитието на културния живот в града”.

Аз обаче ще кажа няколко думи за това, което не видяхте в него. За това, което оставаше зад камерата и зад кулисите. А това е любовта.

Любовта, която беше основна движеща сила във всяко негово издишане, сигурна съм и в последото.

Любовта към театъра. Любовта към киното. Любовта към изкуството. Любовта към хората, които го заобикаляха. Любовта към Ловеч.

Благоговението и уважението, което изпитваше към театъра. Отговорността, която не спря да осъзнава, че носи. Те бяха основата на това да се превърне в онзи Дон Кихот на актьорската професия, който не позволи нищо да застане между него и Мелпомена. Да остане от онези малцина съвременни пуритани, които, както казва Станиславски, обичаха изкуството в себе си, а не себе си в изкуството.

Той не се вълнуваше от славата. Вниманието го ласкаеше, но не беше цел. Всички човешки сласти за него бяха “ситни, дребни… като камилчета”. Важни бяха думите, думите, думите… театърът, театърът театърът… Онова усещане за изкуството като храм, което малко по малко се губи в злободневието и новите поколения.

Този дух трябва да носи театъра. Този дух трябва да пази театъра. Този дух, трябва да следва театъра, за да върне славата си на онова място, в което всеки тенекиен човек, може да открие сърцето си. На онази магия, която възпитава. Която създава културата. Културата като съзнание, като отношение, като морал.

Този дух, който той носеше, който му създаде името “сърът на българският театър” и “мислещият актьор”.

Отново Станиславски казва “действайте така, както ви подсказват сърцето и мисълта ви”. Това са първите негови думи, които Борис Луканов е чул и така изживя живота си златното момче от златния град. Със сърце и с мисъл… и със смисъл.

Станислава Коцева/Stanislava Kotzeva

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights