Театърът е подходящ начин хората да научат за събитията от нашата история, казва актьорът Недялко Стефанов

Театърът е подходящ начин хората да научат за исторически събития, особено ако за тях не се учи и говори. Това каза пред БТА актьорът от Варненския драматичен театър Недялко Стефанов. Той участва в новото представление на трупата „Ботушът“ по пиесата на Лило Петров, в което се разказва за действията на новата власт след Девети септември 1944 г. Стефанов е на 24 години, но казва, че с интерес е изследвал събитията, за които става дума.

Той се изявява на сцена от 12-годишен, първо при Христо Христов, а след това в школата на Стоян Радев, който е режисьор на „Ботушът“. Родителите му не се занимават с изкуство, но винаги са били съгласни с избора му и са го подкрепяли. Баща му има роднинска връзка с Йордан Йовков – неговата прабаба е първа братовчедка на писателя. Стефанов получава предложение да стане част от трупата на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ още преди да завърши НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Пламен Марков. „Мога да се нарека късметлия, защото тук много се работи, а знаем, че реализирането на младите артисти е трудно“, каза той.

За участие в „Ботушът“ Недялко Стефанов е поканен от режисьора Стоян Радев. Когато разбрах, че иска да постави нова българска драматургия веднага казах „да“, защото по принцип съм работохолик, а после много харесах текста на Лило Петров от първия прочит, защото разказва за нашата история, сподели той и добави, че го намира конкретен, силен, въздействащ и емоционален.

Случващото се в действието е много далеч от младия актьор и за да влезе в образа, той гледа документален филм за Народния дом в София, който се намира на Лъвов мост. Сподели, че като студент е минавал покрай сградата и винаги е усещал силна, тъмна и отблъскваща енергия. „Когато видях филма, разбрах какви страшни работи са се случвали там. Това са над един милион избити хора и не може техните духове да не витаят около нас и досега, това е тежка карма“, каза Стефанов.

Категоричен е, че за него е било интересно да научи повече за тези събития от нашата история. Смята, че това е част от работата на актьорите, които по принцип са изследователи, а ако ролята е далеч от тях, е още по-интересно. При подготовката за спектакъла е чел допълнително за реалните персонажи от пиесата. Научил е, че мъчителят Бачи е евреинът Изидор Леви, дошъл от Русия, назначен в Народния дом, за да „разпитва“ арестуваните. Стефанов играе неговия помощник Симеон, който накрая заема мястото му и обува ботушите, символ на смяната на властта. „В тази система главнокомандващият веднага може да бъде заменен. Това, което виждаме, не е спирало, просто сега се прави с различна съвременна методика, но е същото“, смята актьорът.

За него обаче е много правилно режисьорското решение в образите да не се търси само чудовищната страна, а да се извади добротата, която съществува във всеки човек. „Тя понякога се захабява, но ние гледахме да покажем светлото, колкото и да е смачкано от злото, защото винаги накрая доброто побеждава“, каза той. По думите му неговите връстници харесват представлението „Ботушът“ и споделят, че им въздейства силно. Екипът получава много позитивни отзиви. Стефанов смята, че театърът е подходящ начин хората да научат за исторически събития, особено такива, за които не се учи и говори. „Мнозина се опитват да ги затрият, но те винаги ще излизат наяве. Това е наша българска история, която трябва да се знае. Видях млади хора на премиерите на „Ботушът“, което се случва все по-често напоследък в театъра“, отбеляза актьорът.

Попитан дали тяхното поколение не чувства гняв към по-възрастните за това, че не са им завещали по-добър и чист свят и им стоварват отговорности, той каза, че не обича да обвинява. „И това го има, да, но то е неизбежно. Животът си върви, грешките от старите поколения ги даваме на новите, сигурно и с мен ще е така. За да се създаде нещо ново понякога е нужна революция, иначе не става нищо. Явно при нас не е станало нищо“, каза Стефанов и добави, че трябва да сме единни, а не сме, защото открай време ни разделят на две общности, които да не се разбират.

Друг проблем на съвременното общество според него е, че масово хората избират да харчат парите си за забавления, а не за културни събития. Той е сигурен, че човек винаги може да намери себе си в изкуството и затова си струва всяка среща с музиката, поезията, театъра, киното. Подчертава, че в съвременния театър се преплитат различни жанрове, случват се нови неща. Той самият много харесва абсурда, но всяка нова роля за него е добре дошла, защото винаги успява да я свърже с нещо, което му се случва в момента и се захваща за него, за да я изиграе по-добре. Надява се да има възможност да се развива и в киното, за което има подготовка от ученето в НАТФИЗ, където са снимали българска версия на сериала „Приятели“, написана от студенти. След „Ботушът“, предстои трупата на Варненския театър да започне работа по представление по романа „Под игото“ от Иван Вазов, с режисьор Бина Харалампиева, сподели Стефанов.

ВАЛЕНТИНА ДОБРИНЧЕВА
Източник: БТА