“Триптих“ – да се научим отново да обичаме

На 24-и февруари от 19 ч. на сцената на НМТ „Стефан Македонски“ балет “Арабеск” ще представи отново на своята публика най-новия си спектакъл – “Триптих“, с който започна много успешно сезон 2022/2023 г.

“Триптих“ включва три самостоятелни творби на трима млади хореографи, които устремно навлизат в полето на съвременния танц. Първата е “Infinity” на Ангелина Гаврилова по музика на Филип Глас и Макс Рихтер, в изпълнение на четирима танцьори от мъжкия състав на балет „Арабеск“. Следва “Mare Crisium” на Аршак Галумян по музика на Карл Дженкинс и Арманд Амар, в изпълнение на женския състав на трупата. Вечерта завършва с “Part Of…” на Филип Миланов по музикален микс на Taste like cake и Макс Рихтер, в изпълнение на десетима танцьори. Авторката на сценографията и костюмите Адрияна Найденова предлага творческо решение, което да придаде единен, но в същото време индивидуален облик на три различни идеи на трима различни хореографи.

В рецензия за предаването за опера, балет, оперета и мюзикъл “Каста дива” изкуствоведът доц. Петър Пламенов отбелязва:

“Ангелина Гаврилова се оказва хореограф с особено въображение, с умение за създаване на сложни образи и най-вече с разнообразен хореографски език. В “Infinity” тя използва телата на четирима мъже, които й помагат да разкаже една история за това как човек достига до вътрешното прозрение, до борбата със себе си, като преминава през борбата със света. От друга страна, като че ли основната дълбочина идва от идеята за интимността, близостта и нежността, които трябва да бъдат преоткрити. Като че ли днешният човек е прекалено студен, прекалено вгледан в себе си, егоистичен и безкрайно самотен. Той трябва да преодолее тази самота, да се научи отново да обича, да общува и да изпитва нежност и състрадание и това е големият опит, който му предстои. Именно това е, може би, нишката, която свързва и трите произведения в “Триптих“.

“Mare Crisium” на Аршак Галумян е една много красива, много особена работа. В този спектакъл той, който в хореографската си мисъл като цяло много се вълнува от спираловидната линия, използва женската гъвкавост, пластичност и елегантност, за да покаже тази линия на изяществото, която по някакъв начин е и линия на вечността. Едновременно с това творбата ни връща към народнопесенната традиция, защото в нея се долавят открито елементи от арменския танцов фолклор.

В края на вечерта е голямото хореографско платно на Филип Миланов “Part Of…”. В творбите си той не се задоволява само с абстрактно-чувственото внушение, търси някаква ясна идея, която да предаде чрез своя танц и винаги успява. Най-изумителни са внушенията в диалозите, в масовата сцена, когато представя взаимоотношенията между танцьорите. Неврозата на днешния човек е показана на сцената буквално като тремоло, като трептене. Единственият начин да се освободиш от нея, да я преодолееш е близостта с другите. Филип Миланов достига до така актуалната ни необходимост да знаем кои сме и най вече – какво правим на света”.

Източник: БНР