Трябва да прочетете тази книга, читатели…!
Вълнуваща бе срещата в Дом-паметник „Й. Йовков“ с Женя Андреева по повод представянето на нейната трета книга „Трябва да разкажа, татко…“. В нея авторката се спира най-вече на детските години на Дора Габе в Добруджа и на нейния семеен кръг – майка ѝ Екатерина Дуел, баща ѝ Пейсах (Петър) Габе, по-големия брат Израел, починалото малко братче Емануил, сестрата Бела. Подтикът идва от непубликувания досега цикъл на поетесата „Песни за Добруджа. Лирическа биография“, открит от Женя Андреева в Централния държавен архив в София. В книгата са оповестени за първи път и други документи и писма, тъй като изследователката работи главно с архивните фондове на Дора Габе и Петър Габе. Така е създаден един литературноисторически текст, в който в диалог влизат художествената словесност и документалистиката.
Както подсказва заглавието – стих от този лирически цикъл, особен акцент е поставен върху духовната връзка между бащата Петър и бъдещата поетеса Дора Габе. Именно затова книгата бе представена от доц. д-р Цветолин Недков – един от най-добрите познавачи в България на дейността на стопанския деец, публицист и общественик Петър Габе. Доц. Недков обстойно запозна публиката с делото на бащата на знаменитата ни поетеса – личност, на която все още сме длъжници.
След това добричлийката Женя Андреева – дългогодишен журналист, разказа как се е родила идеята за книгата, с какви проблеми се е сблъскала, на какви въпроси се е опитала да отговори. Много щедър бе жестът на авторката да подари на музея в Добрич ксерокопия от документите, с които е работила.
Публиката бе видимо удовлетворена от разговора за Дора Габе, нейното семейство и Добруджа. Много от присъстващите се сдобиха с книгата, получиха автограф и лично поздравиха нейния автор.
Да припомним, че събитието бе организирано от Регионалния исторически музей и Съюза на учените в България (клон Добрич) и бе посветено на 135 години от рождението на Дора Габе и 140 години (през 2024 г.) от заселването на семейство Габе в Южна Добруджа.
Дом-паметник „Йордан Йовков“