Уроците по джаз на вокалиста JD Walter – когато опитът говори
Весела Морова от БНР - Jazzissimo разговаря с JD Walter СНИМКА: личен архив на Весела Морова
Интервю на Весела Морова с Даниел Николов
Нюйоркският вокалист, преподавател и композитор ДжейДи Уолтър (JD Walter) е широко признат като един от водещите джаз певци на своето поколение, известен със своя неповторим „опушен“, мек и изравнен глас, виртуозни импровизаторски умения, интригуваща авторска музика и нестандартни интерпретации на джаз и поп стандарти. Неговата преработка на песни на The Beatles, Stevie Wonder, Michael Jackson, например, напълно преобръща представите за това как може да звучи един „джаз кавър“. В кариера, обхващаща повече от 35 години, Уолтър е концертирал в престижни джаз клубове и фестивали в САЩ, Европа, Близкият изток и Централна Америка, включително над 80 турнета в Русия. Постоянно присъствие на нюйоркската сцена, която е споделял с големи имена в джаза като Dave Liebman, Billy Hart, Tom Harrell, Kurt Elling, Taylor Eigsti, Eddie Gomez, Bob Dorough, Nicholas Payton, Mark Murphy и много други. Има издадени 10 албума като лидер, участва в над 100 други звукозаписни проекта и понастоящем е част от каталога на лейбъла Arkadia Jazz. Най-новият му албум – компилация от стари и нови композиции – се казва „Without A Net“. Преподавал е дълги години в Prins Claus Conservatorium (Нидерландия), както и в институции като The New School, Queens College и City College, Ню Йорк. JD Walter работи активно през последната година с неговия ученик от Гронинген – младият български джаз вокалист Даниел Николов. Двамата разработват иновативна платформа за онлайн обучение по джаз пеене – „The Jazz Vocalist Odyssey“ – която съвсем скоро се очаква да бъде достъпна. В нея JD е събрал и синтезирал целия си опит от неговата кариера както на вокалист, така и на преподавател.
Българската публика имаше възможност да се потопи във вокалния и композиторски свят на JD Walter, по време на двата ексклузивни концерта през април в столичния In The Mood Jazz Club, а на сцената с него музицираха забележително българското трио Антони Дончев (пиано), Васил Хаджигрудев (контрабас) и Стефан Горанов (барабани). Майсторските му класове за певци след това пък предложиха ценни практически съвети и демонстрации за всеки желаещ да вникне по-надълбоко в свободата на джазовата интерпретация. Свобода, която за да бъде в услуга на вокалиста, е нужно да бъдат усвоени определени моторики що се отнася до поддържането на ритмичния пулс в музиката и чуването на хармонията.
Малко преди първия концерт на JD Walter, Весела Морова от програма „Христо Ботев“ се срещна с него за дълъг и съдържателен разговор, в който вокалистът разказва за живота и кариерата си с неговата типична директна откровеност. Събраните мисли, които се усещат и като ценни житейски и професионални уроци, прочетете тук:
Весела Морова: Мисля, че това е първото ти гостуване тук. Вече направихте репетиция с музикантите за предстоящите концерти – как мина? Чух, че има и „гронингенска връзка“ между теб и част от бандата.
JD Walter: Беше наистина приятна изненада. Първо – репетицията мина чудесно. Пианистът е изключителен – Антони Дончев. А после, когато ми изпратиха имената на басиста и барабаниста, осъзнах, че това са мои бивши студенти от консерваторията в Гронинген, където съм преподавал. Беше страхотно да се видим отново – мисля, че не бяхме се срещали от 15-16 години.
В. М.: Все още ли водиш часове там? Работил си и с Даниел Николов.
JD Walter: Да, преподавал съм на Даниел. Но приключих преди около година – бях в Prins Claus Conservatorium 15 години, което е напълно достатъчно. В началото бях гост-професор – имаше ротация от осем преподавателя от Ню Йорк, та ходех четири пъти годишно. После това се сведе до два пъти, а с времето самата програма се измени.
В. М: В биографията ти прочетох, че си учил в Университета на Северен Тексас (University Of North Texas) – една от престижните джаз школи в САЩ. Там ли започна да се занимаваш сериозно с джаз пеене?
JD Walter: Това е изключително училище. Всъщност първото в света, което създава джаз специалност – още през 1946 г. Катедрата е огромна – има 12 биг бенда и 3500 студента. Специфично е, че това е университет – освен музика изучаваш и академични дисциплини като физика, езици… което си беше предизвикателство. Но не бих казал, че там започнах с джаза. Пеех джаз още на 13-14 години по клубове в щата Пенсилвания. Честно казано, дори не исках да следвам музика – струваше ми се странно да уча нещо, което вече правех. Имах по около шест участия месечно и това ме устройваше. Но да го кажем така – макар и тогава да не съм го осъзнавал, съм имал нужда от образование. И то се случи на етапи. Общо взето получих страхотно джаз образование и преди университета, и по време на него, и след това – с много и различни учители.
В. М: Изобщо може ли да има край джаз образованието?
JD Walter: Много хубав въпрос. Не – ние непрекъснато учим. След като завърших университета продадох всичко, което притежавах, и заминах за Нидерландия да уча при Deborah Brown – прекрасна джаз певица от Канзас Сити, която тогава живееше в Нидерландия. После, когато се върнах обратно на Източния бряг (East coast), учих известно време с Pat Martino – известен джаз китарист, записвал за Blue Note Records. Продължавах да се обучавам формално и неформално – четях, изследвах, търсех.
В. М: Откога си професионален певец?
JD Walter: От шестгодишен. Пеех в професионален момчешки църковен хор в англиканската епископална църква. После бях приет в едно от двете интернатни училища в САЩ за такъв тип хорове. Пътувахме непрекъснато, записвахме с Лондонския симфоничен оркестър, със Smithsonian Institution, с членове от операта „Метрополитън„. След това гласът ми се промени и трябваше да напусна. А и честно казано, бях в бунтарски период спрямо родителите си – те обожаваха класическата музика, а аз пък се насочвах към джаза. Наблегнах на барабаните за няколко години и просто изчаках гласът ми да се стабилизира отново.
В. М: Често чувам, че класическата музика е в основата на джаза и преди да свириш джаз е добре да имаш класическия фундамент. Съгласен ли си?
JD Walter: Донякъде. В теоретичен план – да. Няма „джаз теория“ като отделна система – има една теория, а джазът просто акцентира върху определени нейни аспекти. Аз имах класическо музикално образование, а дори и днес ходя на уроци при оперна певица – тя е като мой „фитнес треньор“ за гласа и е завършила The Juilliard School. Чрез разгряване и вокални упражнения поддържам гласа си в оптимална форма. Не чувствам нужда да уча при джаз певци, това не би било много умно, освен ако не става въпрос за надграждане в теоретичен аспект и за прилагане на тази теория към джазовата вокална практика.
В. М: Какво научаваш за гласа си бидейки на сцената, което няма как да се научи в репетиционната зала?
JD Walter: Джазът е преди всичко интерактивно изкуство. Разговор. Всяка вечер водим разговор – с музикантите и с публиката. Импровизацията в естеството си е разказ и всичко това, което преживяваш и ти влияе в личния живот се пренася и на сцената. Когато имаш публика – всички тези емоционални неща се отразяват в нея и връщат обратно към теб – нещо, което не може да се случи в репетиционната стаичка. На сцената има обратна връзка – емоционална, енергийна. Получаваш реакция, вибрация, отражение. Това липсва, когато си сам. Представете си да се упражнявате да целувате сами вкъщи – няма как да получиш същия емоционален отговор.
Нещо, което трябва да култивираме а въображението. Когато си на сцена разказваш за нещо, което ти се е случило или за нещо, което трябва да си представиш, че ти се е случило. Ще бъдеш убедителен само ако си развил въображението си, нали? Наскоро водих майсторски клас именно за това – как се тренира въображението и реализира музикалното намерение. Трудна, но много важна тема.
В. М: Като си говорим за въображение, как и кога получи вдъхновение да пишеш собствена музика? Можеше ли да си останеш певец на джаз стандарти цял живот?
JD Walter: Можех, да. Но още като дете опитвах да композирам, но трите ми сестри тогава ми се подиграваха и ми казваха, че всичко, което пишех е ужасно, и това ме беше отказало за дълго време. После в университета поднових тази дейност докато развивах уменията си да свиря на пиано. Срещнах приятел, с когото пишехме заедно. И си казах: „Да, искам да бъда автор на песни“. И така започнах постепенно – написвах 5 песни, показвах ги на приятелите си, те ме критикуваха, после написвах още 5, те пак ме критикуваха, но все пак харесваха някои елементи. Най-накрая започнах да пиша неща, които да си харесвам изцяло. Това е умение, което се изгражда – трябва да измислиш много лоши песни, за да стигнеш до добрите. След като завърших университета и след като бях учил с Deborah Brown в Нидерландия, джазът ми беше поомръзнал, явно защото се бях потопил дълбоко в него за дълго време. Започнах да пея в група за прогресив рок – само авторска музика. Това не беше типичната рок банда – пеехме в четиригласна хармония, репетирахме много интензивно и сериозно и свирихме на фестивали и в клубове из целия Юг в Щатите. Тук вече имах поле да се изявя като автор – пишех музика и групата веднага я свиреше. Това бе наистина страхотно и ми даде увереност в композирането.
В. М: Тогава ли започна да записваш музиката си в албуми?
JD Walter: След като приключих с рок бандата и се завърнах на Източния бряг, започнах да пея много по клубове – по шест-седем вечери в седмицата. Аранжирах джаз стандарти, но исках да пея и моите неща. Първите ми два албума имаха по две авторски песни. Следващият три, следващият четири и така до най-новият ми албум, който има шест авторски от общо осем песни. И това сякаш е начинът, по който трябва да се подходи в джаза. Не искате първия ви албум да съдържа само авторска музика, защото е важно чрез нещо познато публиката да разбере стила ви, посоката, подхода към джаза. Да види вашия прочит на познатото. Аз мога да си позволя оттук нататък да правя изцяло авторски неща, защото ако някой иска да разбере гледната ми точка и мястото ми в света на джаза, може да си пусне първите ми албуми.
Още от интервюто четете –БНР
