17.07.2024 | 19:12

Фестивалът „Варненско лято“ улавя значимите тенденции в българския театър и показва широка гама спектакли, смятат специалисти

Снимки: Театър "Българска армия"

Селекцията от български заглавия на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ представя най-доброто от сцените в страната през изтеклия сезон и успява да улови и да подчертае някои от най-значимите тенденции в театъра у нас днес, посочва театроведът проф. Камелия Николова. За нея, както и за други специалисти, е безспорно, че една от тях е голямото разнообразие от моноспектакли, които имат и значително присъствие в програмата на фестивала. Тя вижда в явлението два важни елемента. Единият е по-отчетливото съсредоточаване и на зрителското внимание, и на театралните екипи върху ярките и силно въздействащи на публиката актьорски личности, върху техния талант и изпълнителско майсторство, а другият – характерният за нашето време интерес към личните истории и вглеждането в интимния свят на отделния човек. Според нея най-впечатляващи постижения във фестивалната програма са изпълненията в „Луцифер“, „Докато смъртта ме раздели“, „О, щастливи дни“, „Saline Nebula” и „Великденско вино“.

Другата много важна посока, която фестивалната селекция на български спектакли поема, е радващата и отдавна чакана ориентация на някои от артистите към най-новото в европейската драматургия в момента и към повдигането и коментирането на най-актуалните и значими теми и въпроси, пред които е изправено европейското общество днес като различието и толерантността, войната, новата цензура и автоцензура в публичността и изкуството, посочва още проф. Николова.  

МТФ „Варненско лято“ представя голямо разнообразие от стилове и спектакли,

което го прави по-оживен, по-привлекателен и по-интересен. Това споделя театралният критик и преподавател Савас Пацалидис от Гърция, който гостува на форума. Неговият фаворит е представлението „Племе“ на Театър „Българска армия“ по пиесата на Нина Рейн с режисьор Зафир Раджаб. Според критика той е многообещаващ творец, който е подходил много добре към текста, експонирайки различните групи хора и техните чувства един към друг. Пацалидис оценява високо и кинематографичния дизайн на сцената, позволяващ панорамна гледка към всички герои, замесени в историята.

Фестивалът представя широка картина на театъра в България,

като показва както големите репертоарни театри, така и независимата сцена, смята Ейрини Мундраки, която е главен драматург на Националния театър в Атина и преподавател в университетите на Атина и Пелопонес. Тя е особено впечатлена от естетиката на постановката „О, щастливи дни“ от Бекет под режисурата на Маргарита Младенова, най-вече заради интелигентната сценография, наподобяваща подобен на черна дупка калейдоскоп, през който наблюдаваме героинята Уини. Друг харесан от нея спектакъл е „Странна случка с куче през нощта“. Критичката намира за забележителна и изпълнена с финес играта на младия актьор Димитър Ангелов в „Докато смъртта ме раздели“, въпреки че според нея постановката има части, които се нуждаят от по-детайлна и прецизна работа. Препоръката й за задълбочаване получава и унгарският моноспектакъл „Моят славен живот с баба“, където тя вижда въпроси, които не са изследвани добре, както и липса на органичност между мултимедията, видеата и физическото присъствие на актьора. Постановката на Галин Стоев „Хага“, която нейният колега Дитер Топ предложи за наградата на Културен форум Европа, Ейрини Мундраки намира за озадачаваща, особено по отношение на по-широкия въпрос за намиране на жизнено пространство във всяка страна или ситуация, която е под атака.

„Странна случка с куче през нощта“ и „Племе“

са предпочитаните заглавия и на театралния критик от Хърватска Желка Турчинович. Според нея те предлагат съвременна режисура, много добра актьорска игра и интересни и актуални теми. Тя подчертава доминацията на моноспектаклите на форума тази година, което бе отчетено и от други критици. Също като гръцката си колега тя е впечатлена от добрата актьорска игра в „Докато смъртта ме раздели“.

Журналистът и философ Тони Николов вижда промяна в развитието на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Той смята, че се наблюдават тематични връзки между селектираните спектакли, което може да бъде продължено и занапред като концепция.

Театрални критици, журналисти, артисти от няколко държави бяха гости на театралния форум във Варна и гледаха спектаклите в Програма „Шоукейс“. Някои от тях се включиха и в дискусията, посветена на цензурата в изкуството преди и сега.

МТФ „Варненско лято“ ще завърши с мултимедийния спектакъл „Чаплин пианисимо“, който гостува във Фестивалния и конгресен център на 15 юни. 

Валентина Добринчева

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights