Финалистите в „Будител на десетилетието“ бяха представени днес в София
Десетимата финалисти в кампанията „Будител на десетилетието“ бяха представени днес, в присъствието на повечето от номинираните, както и на техни близки, и приятели.
Резултатите от гласуването за „Будител на десетилетието“ ще бъдат обявени в Деня на народните будители, 1 ноември. Тогава ще бъдат съобщени и имената на носителите на двете специални награди, които се присъждат от Българското национално радио (БНР) и от Би Ти Ви.
Музикалната част в програмата бе поверена на Орлин Павлов и „Живко Петров трио“.
НОМИНИРАНИТЕ
Минко Балкански е професор по физика. Роден е през 1927 г. в село Оряховица, Старозагорско. В гимназията взема по два класа за година и постъпва в Софийския университет едва на 15 години. По-късно завършва Националното висше училище по химия в Бордо. Става доктор на науките на 27 години, а година по-късно – професор по физика. След 1993 г. проф. Минко Балкански се заема с активна дейност в помощ на науката и образованието в България, като в родния си край създава фондация „Миню Балкански“, на името на баща му. Базата на фондацията е в село Оряховица, където бившите магазини и къщи на семейството са преустроени в приемен дом, битова зала, библиотека, изба, учебна зала по информатика, фитнес зала и музей. Част от дейностите на фондацията са свързани с повишаване на професионалната компетентност на преподавателите по информатика, както и подпомагането на даровити български деца.
Георги Господинов е първият българин, носител на международната литературна награда „Букър“ за своя роман „Времеубежище“. Роден е в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва „Българска филология“ в Софийския университет, става доктор по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките. Негови стихове са включени в редица международни антологии, сред които е „New European Poets“, а преводи на негови творби на различни езици, включително на арабски, могат да се прочетат в lyrikline.org. „Естествен роман“, първият роман на Георги Господинов, е публикуван на 21 езика. Вторият му роман „Физика на тъгата“ печели през 2013 г. наградата „Български роман на годината“ на националния дарителски фонд „13 века България“, а през 2014 г. е номиниран за четири международни награди. Следващият му роман – „Времеубежище“, е издаден през 2020 г.
Иво Иванов е български писател, журналист и баскетболен треньор, който живее в САЩ от 30 години. Автор е на три сборника с истории, базирани на реални събития и с герои от заобикалящия ни свят – „Кривата на щастието“, „Отвъд играта“ и „Хроника на болката“. Той е сред най-продаваните български автори през 2015 и 2016 г., като в книгите си той пише за обикновените хора, попаднали в необикновени ситуации. Когато е в България, пътува до Калофер, за да се срещне с Николай Божиков – млад мъж, почитател на футболния ЦСКА, който от години страда от мускулна дистрофия.
Никола Рахнев има опит в сферата на продажбите, управлението, консултантски услуги, бизнес развитие и др. Той е създател на доброволческата инициатива за засаждане на нови гори и дървета в България – „Гората.бг“. Идеята се заражда през 2011 г., а през 2013 се осъществява първото масово засаждане на дървета. Общността около „Гората.бг“ е засадила над 2 000 000 дървета. Организацията дарява всяка година на общини, пчелари, малки деца и детски градини стотици хиляди дървета. Дейността на Никола Рахнев се разраства постепенно и обхваща и други области. Къщата „Прегръдки от България“ приюти десетки бежанци от войната в Украйна през 2022 г. Рахнев се включи още в помощ на наводнените села в карловския регион, както и на пострадалите хора от земетресенията в Турция и Сирия.
Евгения Пеева-Кирова и Траян Траянов са „двигателите“ на фондация „Заедно в час“. Евгения Пеева-Кирова е неин основател и първи изпълнителен директор в периода 2010-2019 г. Днес е член на управителния съвет на организацията. Притежава бакалавърска степен по икономика, политология и социология от Харвардския университет и магистърска степен по образователен мениджмънт от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител е на наградите „Млад мениджър на годината“ (2018) и „Жена на годината“ в категория „Общество“ (2012).
Траян Траянов е част от екипа на „Заедно в час“ от нейното създаване през 2010 г., като от 2019 г. е изпълнителен директор и член на управителния съвет на организацията. Член е на Борда на настоятелите на Американския колеж в София, където е завършил средното си образование. Има бакалавърска степен по социални науки от Харвардския университет и магистърска степен по социология от Университета в Кеймбридж.
Стефан Командарев е завършил медицина, но и кино- и телевизионна режисура. Автор е на документалните филми „Хляб над оградата“, „Азбука на надеждата“, „Градът на жените баданте“, „Живот от живота“, на игралните „Съдилището“, „В кръг“ и др. Филмът му „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008) e първият български игрален филм, попаднал в кратката селекция за „Оскар“. „Посоки“ (2017) е първата българска лента със селекция в официалната програма на Кан след 1989 г. Новият му филм „Уроците на Блага“ спечели три награди на 57-ото издание на международния кинофестивал в Карлови Вари – голямата награда „Кристален глобус“, и е българското предложение за „Оскар“.
Лазар Радков стои зад кампаниите „Капачки за бъдеще“ и „Каузи.БГ“. Обучител е по оказване на първа помощ, както и доброволец в различни акции за подкрепа на хора в бедствено положение, като пострадали при наводнения, както и в резултат на войната в Украйна. През 2017 г. Лазар Радков започва кампания под надслов „30 под 30″ в опит да мотивира един милион българи да спортуват всеки ден в продължение на 30 дни. В инициативата му „Капачки за бъдеще“ се включват хиляди българи, които събират тонове пластмасови капачки и така осигуряват пари за купуването на кувьози и детски линейки за болници в малки и големи населени места.
Дарин Маджаров е основател на „Уча.се“. Роден е в Дряново. Завършва средното си образование в Националната Априловска гимназия в Габрово с медал за отличен успех. През 2011 г. получава бакалавърска и магистърска степен по електроника и компютърни науки в университета Якобс, Германия, става докторант в областта на възобновяеми източници на енергия и електрически коли в Льовенския католически университет, Белгия, но се връща в България. Същата година се появява идеята за платформа, която да е в помощ на учениците. За „Уча.се“ първоначално той записва сам над 550 видео урока по математика, физика, химия, биология и английски език. Към 2021 г. в сайта и приложението има над 24 000 видео урока, теста и преговори с мисловни карти.
Стефан и Максим Иванови са първите българи, прекосили Атлантика само с гребане. Те потеглят на приключение с лодка, направена в гаража им. Пътуването трае над 80 дни, в които те не виждат никого. Със своето пътешествие Стефан и Максим се надяват да популяризират темата за донорството и да накарат повече хора да се замислят за това, че могат да помогнат на околните. Двамата стоят зад кампания „Да! За живот“, която насърчава донорството и трансплантацията на органи. Стефан и Максим Иванови създадоха гражданска инициатива и искат промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, заради това, че в България все още се изисква изричното съгласие от потенциалните донори на органи. Автори са и на книгата „Неверест“, която разказва за океанското им пътешествие.
Алек Алексиев е активно ангажиран в полза на обществото, участва в граждански инициативи и дейности на фондация „Заедно в час“, която работи за достъп до качествено образование, също и на фондация „Сийдър“, която се грижи за деца и възрастни в неравностойно положение. Обвързан е и с дейността на фондация „За доброто“, която стартира фонд за децата на загиналите лекари, медици и парамедици по време на пандемията. Продуцент е на документалния филм на УНИЦЕФ „Детство 2.0″, който представя четири истории на украински семейства, потърсили убежище в България след началото на войната в Украйна.
Източник: БТА