ХГ – Добрич представя трима от авторите, включени в изложбата „Годишнини“ от фонда на галерията

Художествената галерия на Добрич представя трима от авторите, включени в изложбата „Годишнини“ от фонда на ХГ – Добрич. Техни творби можете да видите до края на м. февруари в две от залите на галерията.
ДАРИЯ ВАСИЛЯНСКА (1928 – 2017)
Родена на 20.11.1928 г. в град Варна. През 1955 г. завършва специалност „Живопис” при професор Илия Петров в Националната художествена академия София. В периода 1959 – 2017 участва във всички национални и регионални изложби на СБХ. Художник на свободна практика в областта на кавалетната живопис, сценографията, монументално-декоративната стенопис и приложното изкуство. Нейни творби са притежание на Националната галерия и на 23 регионални художествени галерии в България, институции и частни колекции в страната и чужбина.

„В картинния свят на Дария Василянска се вихрят малките страсти и карнавални разцветки на шарения водевил от живота на обикновените хора. Дария извежда наяве тяхното истинско, непретенциозно битие, изпълнено със спомени, надежди и очаквания, чийто дълбок смисъл е заключен иронично в безспирното преодоляване на събитията, завъртащи оста на житейската въртележка. Нейният артистичен и независим дух на изключителна творческа личност – динамична, но винаги оставаща малко встрани, поради нивото и висотата на таланта ѝ, я правят признато и високо ценено явление в съвременната българска живопис.“ (Пламена Димитрова – Рачева)
ЕЛЗА ГОЕВА (1928)
Родена на 27.07.1928 г. в село Болярово, Ямболско. През 1953 г. завършва специалност „Живопис“ във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес НХА), София, при проф. Панайот Панайотов. Участва в Общи художествени, окръжни и групови изложби в Москва, Букурещ, Прага, Анкара, Истанбул. Реализира десетки самостоятелни изложби.

„…творбите на Елза Гоева съдържат една определена стабилност. Тя не е резултат само на преживяването и осмислянето на всеки повод, обект, тема, породили възникването на дадена творба, но и на композиционното изграждане на пластическата организираност на картината.“ (Аксиния Джурова, 1975 г.)
„…Елза Гоева е художник със своя поетика, в основата на която стои не само една претворена натура, но преди всичко – една индивидуално преживяна действителност – като живописна атмосфера, като характер и емоционално състояние .“ (Светлин Русев, 1978 г.)
СВЕТЛИН РУСЕВ (1933 – 2018)
Роден на 14.06.1933 г. в с. Върбица, Плевенска област. През 1959 г. завършва Художествената академия в София със специалност „Живопис“ при проф. Дечко Узунов. Първата му изложба е през 1961 г. От 1975 г. е преподавател в НХА – София.
Твори в областта на портретния жанр , пейзажа и фигуралната композиция. Създава и монументални произведения, сред които художествената украса на Централната гара в София (1975), в Националния дворец на културата (1981), стенописите и олтарните образи в храм-паметника „Света Петка Българска“ (1994).

Светлин Русев е и сред най-изявените колекционери в България. През 1984 г. той дарява на град Плевен колекция от класическо и съвременно изкуство, творби на западноевропейската графика от XVIII-XX век, българска възрожденска щампа и съвременна графика, рисунка, живопис и скулптура. През 2005 г. в София художникът открива „Ателие-колекция Светлин Русев“. Той се ангажира и със селекцията и подреждането на експозицията на Националния музеен комплекс „Квадрат 500“, открит на 28 май 2015 г.
През годините Светлин Русев е получил десетки награди, званията „Заслужил художник“ (1971) и „Народен художник“ (1974). През октомври 2013 г. е удостоен с академичното отличие „Доктор хонорис кауза“ на Националната художествена академия. Почетен гражданин на Плевен (1983). Удостоен е с почетния знак за лидерство „Стефан Стамболов“ за личен принос към духовността (2016).
За повече от 60 години създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки.