23.06.2024 | 8:16

Четирима българи участват на Биеналето за съвременно изкуство в Тимишоара

Снимка: Мартина Ганчева - БТА

Българите Стоян Дечев, Димитър Солаков, Мария Налбантова и Вито Валентинов са сред артистите, които участват в Биеналето за съвременно изкуство в европейската столица на културата – Тимишоара. Събитието беше открито днес и ще продължи до 16 юли. То е посветено на пресечната точка между изкуството, науката и фантастиката. Основен куратор е Адриан Нотс от Цюрих, Швейцария.

“Това не е първото българско участие в Биеналето. Имаме български, сръбски и унгарски артисти. Привлякохме ги, след като направихме проучване в Белград, Будапеща и София. За мен е много вълнуващо да видя отношението, подхода на артистите от тези три места. Искахме да докараме кланове от тези племена в Тимишоара”, сподели специално за БТА Адриан Нотс. Между научни изследвания и въображаеми спекулации, гостуващите артисти се ровят в непознати истории и предлагат свой алтернативен прочит.

Димитър Солаков участва в Биеналето с три работи в така наречения “Гарнизон” на Площада на свободата, където някога се помещавало военното ръководство на Тимишоара. “Една от творбите създадох специално за Биеналето в Румъния”, казва българинът за БТА. Като похвати в работата си той използва основно фотография и видео, въпреки че напоследък започва да включва и рисунки в своите инсталации. Изследва различни видове връзки – между природата, урбанизацията и поставения по средата човек; между миналото и неговите интерпретации в настоящето. Негови творби са показвани в множество международни изложби, включително на 21-вото биенале на Сидни.

Творбата, с която другият ни сънародник Стоян Дечев участва в Биеналето, е скулптура с пърформативен елемент. “Става дума за огромен монолитен гранитен блок с изсечени върху него стълбица и петроглифи на съзвездия от южното полукълбо, включително и съзвездието “Скулптор”, разказва Стоян за БТА. Софиянецът комбинира скулптура, рисунка, инсталация, анимация и видео. В опитите си да разбере и реагира на съвременните събития, в своите работи обхваща най-често екзистенциални, политически и научни проблеми.

Сред останалите инсталации в събитието са тези на Нора Ал-Бадри и Корина Зандър. Нора използва месопотамски, неошумерски и асирийски артефакти и чрез невронна мрежа генерира технонаслество и нови артефакти. Корина от Цюрих, която е пионер в триизмерния печат, е създала 3D принт на Швейцарските планини, използвайки Гугъл Мапс. 

Повечето инсталации са изложени предимно в пространства в града, които досега са били пренебрегвани, като например най-старата постройка в Тимишоара – замъка Хунияди.

“Стремежът ни е местната общност да открие нови пространства за изкуство – малки “балони” за изкуство. Искаме чрез култура да трансформираме града. Имаме и 2000 доброволци, които помагат – млади, стари, студенти, дори банкови служители, които вечер влизат в ролята на шофьори и карат гостите на европейската столица на културата”, сподели кметът на Тимишоара Доминик Фриц.

Биеналето за съвременно изкуство в Тимишоара се провежда под мотото “Моят носорог не е мит”. Животното е препратка към пиесата “Носорог” на един от най-видните представители на театъра на абсурда – румънецът Йожен Йонеско. Произведението разказва за малък, провинциален френски град, където всички, с изключение на един човек, се превръщат в носорози. То изследва темата за масовите движения и манталитет на тълпата. 

Следва специалното интервю, което един от българските участници Стоян Дечев даде за БТА непосредствено преди откриването на Биеналето в Тимишоара. 

Кога и как бяхте привлечен като участник в Биеналето? От къде дойде поканата?

Бях поканен да участвам след посещението на куратора на Биеналето Адриан Нотс и част от  екипа му в България. Те посетиха ателието ми и се запознаха на място с творчеството и възгледите ми по отношение на изкуството и живота като цяло. Творбата ми за първи път беше показана в румънското списание за изкуство IDEA #51. Мисля, че това също спомогна за нейното правилно възприемане. “Скулптор” се оказа подходящ за основната концепция на събитието в Тимишоара – наука и научна фантастика (science and science fiction).

Разкажете ни повече за инсталацията, с която участвате? Каква е идеята? Какво е посланието?

“Скулптор” е огромен монолитен гранитен блок с изсечени върху него стълбица и петроглифи на съзвездия от южното полукълбо, включително и съзвездието “Скулптор”. Съзвездията от южното полукълбо са именувани през 1752 г. от френския астроном Лакайл. Той разграничил 14 съзвездия – “Скулптор” или “Ателието на скулптора”, “Длетото на скулптора”, “Жертвеник”, “Компас” и др. Всички те са атрибути на изкуството и науката, но носят нотка на колониализъм.

Като артист винаги ме е занимавала темата за времепространството и представата за него от гледна точка на различните цивилизации. Скалата с изсечените петроглифни звездни карти може да бъде разглеждана едновременно като астероид и праисторически жертвеник и обсерватория като носител в реалното и астралното пътуване през времепространството, така както се вглеждаме в звездите. Астрономията вижда миналото, а астрологията – бъдещето. 

Създаването и разрушаването са взаимосвързан процес в скулптурата, в който се отделя същественото от мимолетното като сърцевина и остатъчен прах. В изложбеното пространство скулптилата е покрита с праха и осеяна с отломки от нейното изработване.

За първи път ли участвате в такъв род събитие в Румъния?

До момента съм участвал в три изложби в Румъния. Имам и скулптура, която е инсталирана за постоянно в Букурещ – намира се в офиса на банка на булевард „Каля Викторией“.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights