ЧО-ЧО-САН ОТ АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА ДО ДНЕС

Режисьорката НИНА НАЙДЕНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини на варненска сцена; за американската мечта, свободата да бъдеш модерен и грешките на младостта; трудността да излезеш от статуквото и да интерпретираш проблемите днес през музика, написана преди век; за превода на емоционалния код на творбата с темпоритъма на съвремието и ролята на големите оперни певци в постановката. Премиера на 10 август, XV Опера в Летния театър – Варна 2024

– След комичния „Фалстаф“ на Верди поставяте на варненска сцена драматичната „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. Харесвате ли контрастите в операта?

– Това е хубав въпрос. От усмивката до сълзата, контрастите са много необходими в драматургично отношение и на сцената, и в живота. Всяко време си има и сълзата, и смеха, така че и оперният свят се нуждае да разрежда драматургичното напрежение с усмивка. В този смисъл „Фалстаф“ е един рестарт с усмивка на емоционално натрупани тъмни облаци на оперното либрето, след който с нов заряд мога да потъна отново в дълбините на трагичната история на Мадам Бътерфлай, пресъздадена от Пучини с такъв музикален драматизъм, който може да разкъса всяко човешко сърце.

– Вашите постановки се отличават с ярки режисьорски концепции, изведени в баланс между всички компоненти на оперното представление. С какви решения ще изненада „Мадам Бътерфлай“?

– Ползваме езика, характерен за XX години на миналия век, когато Пучини е бил във вихъра на творчеството си. Тогава, както знаем, се заражда киното, събрало и запечатало желанието на хората да бъдат свободни, да бъдат модерни, да танцуват суинг или джаз, да облекат смокинг или копринена рокля с перли, да пушат цигаре, да са свободни в любовта си, в избора си… Да усещат във всеки миг, че държат живота в ръцете си. Това е американската мечта, която завладява много съвременници в началото на миналия век, включително и малката японка Чо-Чо-Сан, също попаднала в капана на „голямата мечта“. В нашата постановка обаче тя не е представена като жертва, не е изоставената жена, която се самоубива, защото губи любимия си, а защото губи голямата си мечта да бъде свободна. Мечтата да живее, да отгледа детето си в страна, която в нейната фантазия, в нейната фикс идея ѝ се предоставя правото да бъде, различна, модерна, свободна. Всъщност всеки камък си тежи на мястото и онова, което е заложено във всеки човек като чувствителност, като разбиране за чест и достойнство, няма как да бъде пренесено на друго място. В случая културата на изтока няма как да се слее с културата на запада. Една вечна тема.

– Този прочит изглежда особено актуален днес, когато емиграцията бележи всекидневието на голяма част от хората по света.

– Да, днес много млади хора живеят с илюзията, че там някъде е по-добре, докато самият ти носиш в мислите и делата си всичко, от което имаш нужда. Тази „грешка“ на младостта Чо-Чо-Сан плаща скъпо, а Пучини я увековечава в непреходна музика.

– Кое е трудното в пресъздаването на тази драма?

– Трудността е да излезеш от статуквото, от сантимента, който в едно предишно време може и да е говорил много, но днес е трудно разбираем за рационално устроените млади хора. Защо трябва Чо-Чо-Сан да е толкова слаба, защо трябва да се самоубие… Да, честта и достойнството, като характерни черти на японската идентичност, будят респекта ни, но за съвременното светоусещане това не достатъчно. Затова ние пречупваме идеята, заложена от Пучини във всяка текстова и музикална фраза, чрез съпоставянето на двата свята – този на изтока и този на запада. Същественото е да намериш как да интерпретираш проблемите днес през музика, написана преди век.

– Всяко време изисква своя собствен прочит на изкуството, но осъвременяването на класиката се сблъсква с различни нагласи. Сигурно има много отговори на въпроса защо публиката в Централна Европа е развила повече сетива за възприемане на иновативното в изкуството от българския зрител. Каква трябва да бъде съвременната опера, за да говори на съвременниците?

– Наистина, ние в България имаме друга, все още по-критична нагласа към съвременните изразни средства, но като режисьор аз мисля, че не е необходимо да облечеш някого в костюм от улицата и това да направи съвременния изказ или операта „модерна“. По-скоро трябва да намериш онази тема, която е вложена като емоционален код от композитора и да я преведеш, да я пресъздадеш в темпоритъма на съвремието, във важното за днешния ден. В нашата интерпретация декорът и костюмите са класически, единственото различно като изразно средство се крие в малък киноапарат, който впрочем също идва от времето на Пучини. Той създава онази илюзия за мечтата по другия свят, видян от младата гейша през обектива на първото кино, което американците – „модерните“ хора и любимият Пинкертон донасят на острова.

– В предишната Ви варненска постановка аплодирахме великолепния Кирил Манолов в ролята на „Фалстаф“, сега очакваме с нетърпение да съпреживеем в „Мадам Бътерфлай“ превъплъщението на брилянтната Соня Йончева. Каква съпоставка бихте направили между гостуващите и останалите артисти в една постановка?

– Една висока класа и един висок професионализъм дават изключително много на целия спектакъл. Присъствието на големи имена зарежда останалите артисти със стремежа, да покажат своя потенциал, да постигнат своето най-добро ниво.

– Разбирам, налага се отново да се включите в генералната репетиция, така че само още един бърз въпрос. След като влязохте в екипа на Националния дворец на културата, не чувствате ли липсата на Пловдивската опера и създадения от Вас, уникален фестивал в Античния театър „Opera Opеn“?

– В никакъв случай не съм се разделила с Пловдивската опера, дори напротив. Само предадох тежките административни задължения на маестро Диан Чобанов, а аз оставам в екипа и отговарям за реализацията на творческите програми, репертоарната политика, работя и като режисьор. Продължавам да съм заедно с този прекрасен и силен екип.

ДОЦ. Д-Р НИНА НАЙДЕНОВА е един от водещите оперни режисьори в България. Поставя мащабни оперни проекти на Античния театър в Пловдив, включени в програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019. Специализира оперна режисура в операта La Scala, Милано и семиотика на киното в института IULM, Милано. Защитава докторска дисертация в областта на музикалната семиотика. Завършва с магистърска степен оперна режисура в НБУ. Има две специализации в областта на артмениджмънта – „Американски театрални модели на управление” и „Управление на културни институти“.

От 1997 до 2011 е режисьор и главен режисьор в Държавна опера Стара Загора, от 2013 до 2024 е директор на Държавна опера Пловдив, където успешно развива творчески програми за приобщаване на нови и млади публики, за популяризиране на българската оперна култура и за интегриране на съвременни тенденции и технологии в музикално-сценичните жанрове. Инциира и ръководи международния оперен фестивал в Античния театър «Opera Open», създател е на редица платформи за култутура, сред които „Изкуство в тишина“, „Опера Бутик“, „Графити опера“ и образователната програма за деца „Госпожа Опера”. Участва в редица международни конференции, свързани с управление на изкуството. Реализира като мениджър знакови проекти в рамките на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Нейни постановки са играни с успех в задгранични гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, САЩ, включително във важни музикални центрове като Фестшпиле Залцбург, Рим, Кан, Брюксел, Цюрих, Ню Йорк, Атланта, Чикаго и др.

Носител е на награда “Пловдив” 2015, 2019 за музика, Почетен медал от МК за заслуги на името на Борис Христов и други отличия.

От 1997 преподава в Нов Български Университет, където води курсове по оперна режисура, актьорско майсторство, управление на културни институти и семиотика на изкуствата.

От 2024, след спечелен конкурс, влиза в Съвета на директорите на Националния дворец на културата, София.

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

Опера от Джакомо Пучини

Диригент Найден Тодоров

Режисьор Нина Найденова

Сценография Петко Танчев

Костюми Цветанка Петкова-Стойнова

Хореография Боряна Сечанова

В ролите:

Мадам Бътерфлай – Соня Йончева

Сузуки – Михаела Берова

Пинкертон – Рикардо Маси (Италия)

Кейт Пинкертон – Лилия Илиева – Михайлова

Шарплес – Пламен Димитров

Горо – Пламен Райков

Принц Ямадори – Велин Михайлов

Бонзо – Гео Чобанов

Комисар – Людмил Петров

Чиновник – Илко Захариев

Якусиде – Петър Петров

Майката – Елеонора Христова

Братовчедка – Галина Великова

Дете – Дария Зекова

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

10 август, 21.00, XV Опера в Летния театър – Варна 2024

Проектът, в рамките на програмата на Държавна опера Варна, посветена на 100-годишнината от смъртта на Джакомо Пучини, се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна.