Шест години без Стефан Данаилов
Фотограф: Иво Хаджимишев, Стефан Данаилов ролята на Дон Жуан в „Дон Жуан или Каменният гост“, реж. Младен Киселов (1986)
На 27 ноември се навършват шест години, откакто си отиде човек, който промени лицето на българския театър и кино – Стефан Данаилов. Мастера. Ламбо. Майор Деянов. Българският Ален Делон. И най-вече – учителят, който възпита цели поколения актьори и остави след себе си школа, дух и легенда, съобщават от Народния театър..
Роден на 9 декември 1942 г. в София, Данаилов изминава дълъг път – от дете актьор в „Следите остават“, през студент във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (в класовете на проф. Стефан Сърчаджиев, Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов), до един от най-ярките и обичани артисти на България.
След дипломирането си работи в Пловдив, а през 1973 г. влиза в трупата на Театъра на народната армия. Шест години по-късно става част от Народния театър „Иван Вазов“, където оставя едни от най-силните си роли:
Иван Кондарев, Бойчо Огнянов, Дон Жуан, Хамлет, Алесандро Медичи, Шaйлок, Хари Къри, Дулитъл, Абел Знорко, Чарлс…
От 1988 г. Мастера преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ. През годините става доцент, после професор, и възпитава десетки от най-обичаните актьори днес – Параскева Джукелова, Стефания Колева, Силвия Лулчева, Христо Чешмеджиев, Ана Пападопулу, Иван Юруков, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Асен Блатечки, Владислав Карамфилов, Иван Бърнев, Павел Иванов, Радина Боршош, Явор Вълканов, Асен Данков, София Бобчева и много други.
В киното създава над 150 роли – от „На всеки километър“ и „Дами канят“ до „Черните ангели“ и „Октопод“. Участва в радио, създава фестивала „Сцена на кръстопът“, а в обществената сфера е народен представител в шест парламента и министър на културата (2005–2009).
Шест години по-късно Стефан Данаилов продължава да присъства – в спомените, в историите, в учениците си и в изкуството, което ни завеща.
