Министерството на културата подкрепя Хартата за културна политика – 2026

Министерството на културата подкрепя Хартата за културна политика като
обществена и стратегическа рамка за развитие на културния сектор и заявява
готовност за съвместна работа по конкретизирането на заложените в нея
приоритети. Това стана ясно на провелата се в понеделник, 26.10.2026 г., среща
между министъра на културата Евтим Милошев и представители на
неправителствения сектор, които създадоха документа – от Обсерватория по
икономика на културата; Сдружение „Фабрика за идеи”; Българска музикална
асоциация; Сдружение „Независим културен сектор“; Асоциация за свободен
театър; Регионален център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“; Асоциация
на сценографите в България.
Министерството на културата приема Хартата като ценна основа за диалог с
културния сектор и за обсъждане на дългосрочните приоритети в развитието на
културните политики. Документът обединява предложения и позиции на
професионалната общност по ключови теми, сред които достъпът до култура,
създаването на културни паспорти за деца, регионалното развитие, прозрачността
и устойчивостта на финансирането, авторското право и подкрепата за културните
и творческите индустрии.
По време на разговора беше подчертано значението на последователния
диалог между институциите и представителите на сектора, както и
необходимостта предложенията да бъдат разглеждани с оглед на тяхната
конкретика, приложимост и компетентността на отговорните институции.
Част от очертаните в Хартата въпроси попадат в правомощията на
Министерството на културата, а други изискват координация с останалите

компетентни ведомства, Народното събрание и местните власти. В този контекст
беше обсъдена и необходимостта от междуинституционално взаимодействие,
както и от последваща работа по конкретните предложения.
Хартата очертава широк хоризонт за развитие на културния сектор и поставя
въпроси, чието решаване предполага дългосрочен подход, съгласувани действия
и участие на заинтересованите страни. Министерството на културата разглежда
документа като отправна точка за продължаване на този диалог и за обсъждане на
възможностите за развитие на културните политики в рамките на своите
правомощия.