Национален исторически музей: Храм от Късната античност разкрива следи от древни култове край Ивайловград

Археологическите проучвания в местността „Балък дере“ разкриват храмова архитектура и мраморен релеф, които разкриват детайли за религиозния живот в Западна Тракия през Късната античност.

През октомври приключиха редовните археологически разкопки в местността „Балък дере“, община Ивайловград, ръководени от Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, финансирани изцяло по проект към Министерството на културата и подкрепени  активното от Община Ивайловград.

Резултатите са повече от впечатляващи. Археологическите проучвания в местността „Балък дере“ край Ивайловград доразкриха езически храм, за който се смяташе че е  започнал да функционира през III в. Откритите находки през годините даваха основание на проучвателите да смятат, че комплексът, изграден на р. Арда,  е много важно духовно средище и религиозен център в Западна Тракия. Откритията през сезон 2026 г. потвърдиха предположенията и доказаха, че животът в местността „Балък дере“ през Античността е организиран около дейността на целия храмов комплекс.

Религиозни промени в Римската империя от средата на IV до първата половина на V в. засягат пряко религиозния център в м. „Балък дере“. Промените се свързват с постепенното утвърждаване на християнството и окончателното му налагане като единствена официална религия на империята чрез едикта на император Теодосий Велики от 392г. В тази връзка проучването на отделните културни пластове на крепостта ясно илюстрира, че в храма езическите практики са продължили въпреки официалните власти и тяхното разкриване е довело жестоки санкции, свързани с пълното опожаряване на комплекса в средата на V в. и опит да се заличи споменът за великите тракийски богове.

Откритият храм е с обща дължина 15 метра, трапецовиден план и ориентация югоизток–северозапад. Той се състои от три помещения, свързани чрез входове. В най-голямото е разположен олтарът, в средното – жертвеникът, а третото е предназначено за съхранение на даровете. Изключително впечатляващо е разположението на тези структурни елементи в една линия. Според археолозите именно тази особеност придава на откритието съществена научна стойност. На практика за първи път в археологическата практика са засвидетелствани всички основни елементи на езическата храмова архитектура, организирани в едно пространство в градска среда през Античността до V в. По този начин откритието се нарежда сред значимите постижения в археологическите изследвания на античната религиозна архитектура и допринася за по-задълбоченото разбиране на нейното развитие през Късната античност.

Мраморен релеф насочва към божествата, почитани в храма.

Важна следа към предназначението на храма дава откритият мраморен релеф, изобразяващ три нимфи и богинята майка Кибела.

Според изследователите подобна комбинация от изображения – на трите нимфи и Кибела в една композиция се среща за първи път. Находката поставя акцент върху възможната връзка между храма и култовете към тези божества и открива нови възможности за изследване на религиозните представи в региона.

Допълнителни насоки за тълкуването на обекта дава наличието на воден канал около целия храм и близостта на река Арда. Тези особености са основание за изграждане на работна хипотеза, че на мястото е функционирал нимфеум – светилище, посветено на нимфите.

Последен езически храм на траките в Западна Тракия?

Въз основа на архитектурните особености, хронологията, мраморния релеф и връзката с водата изследователите допускат, че в местността „Балък дере“ може да е разкрит един от последните езически храмове на траките в Западна Тракия. Това научно предположение придава особено значение на откритието, тъй като насочва към продължаването на традиционните култови практики и тяхната устойчивост в период на репресии срещу всеки дръзнал да се противопостави на утвърждаващото се   християнство като единствена религия в Римската империя.

Находките от „Балък дере“ обогатяват познанията за култовата архитектура и религиозните вярвания в Западна Тракия през Късната античност и очертават нови перспективи пред бъдещите археологически проучвания.