1 ноември – Ден на народните будители

Преди сто години министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага денят на свети Иван Рилски да се чества като празник на българските народни будители. Така той подкрепя по-ранната идея на група интелектуалци, сред които Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, Беньо Цонев, Михаил Арнаудов, Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска, Елена Снежина и др., за подобен празник на духа.

Ето какво пише официозът вестник „Мир” за Деня на народните будители през 1922 и 1923 г.:

Утре, Св. Иван Рилски, е праздникът на българските будители. По този случай тази вечер във всички църкви ще се отслужи вечерна служба, а утре в катедралата Св. Неделя ще се отслужи тържествен молебен. Тази заран във всички столични училища се четоха сказки за българските будители.

в-к „Мир”, 31 октомври 1922 г.

ПРАЗДНИЧНИ

Вчера денят на българските народни будители, бе отпразднуван с подобающата тържественост в цялото царство. В столицата в катедралната църква Св. Неделя след Божествената служба на площада се отслужи тържествен молебен. Присътствуваха представители на двореца, министрите г. Ал. Цанков, П. Тодоров, Калфов, Русев и Стоенчев, учащата се младеж и многохилядно гражданство. След речта на директора г. С. Велчев върху значението на праздника, се образува шествие на чело с училищните музики, знамена и ликовете на народните дейци. Шествието се отправи за гроба на Вазов, паметника на В. Левски, а след това паметника на Цар Освободител и паметната плоча на Св. Климент, гдето бидоха положени венци.

в-к „Мир”, 2 ноември 1923 г.

Де са будителите?

Вчера беше денят на будителите народни, т. е. на ония деятели и труженици, които носеха в сърдцата на поколенията обич към своето, към отечеството, към народа, към човещината.

Будителите народни обичаха народа и не го оставяха в неговите нещастия. Те не го напущаха след неговите грешки. Те бяха неуморими зидари на неговото бъдеще.

Щастливи бяха децата, които вчера, на чело с трицветни знамена и хоругви, в дружна стъпка, под звуковете на музиката и песента, отдадоха почит и подновиха спомена за тружениците на българския народ. Трябваше човек да види с каква преданост се носеха ликовете на будителите народни и с какво смирение се сваляше шапка пред гроба на народния поет или се поставяше китка от мънинка нежна детска ръчичка!

Това чествуване паметта на великите будители на българския народ е много възпитателно. То ни кара да се вгледаме, поне еднаж в годината, в днешното поколение и да се попитаме, дали то има, на свой ред, високи и снажни морални фигури, които му сочат пътя на отечестволюбието и човещината, или е останало без идеал обществен и народен, без вяра в някакво бъдеще.

Задаването на тоя въпрос донася като отговор само една дълбока тъга.

Сеяч (Борис Вазов)

в-к „Мир”, 2 ноември 1923 г.