100 години от рождението на оперната прима Катя Попова
На 21 януари се навършват 100 години от рождението на една велика българка, която има кратък но впечатляващ живот с множество изяви у нас и по световните оперни сцени; наричана от италианската преса „българската Тебалди“ – Катя Попова.
Родена в Плевен, но покорила сърцата на любители и професионалисти в най-големите оперни театри и концертни зали в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Испания, Италия, Куба, Полша, Румъния, Русия, Унгария, Финландия, Чехословакия, Югославия, Япония. С отличие завършва Държавната музикална академия.
Дебютира през 1947 г. на сцената на Софийската народна опера като танцьорката Есмералда от „Продадена невеста“ на Б. Сметана; следват Ксения от „Борис Годунов” на М. Мусоргски, Анна от „Веселите уиндзорки“ на А. Николай, Микаела от „Кармен“ на Ж. Бизе; Маргарита от „Фауст“ на Ш. Гуно – изпълнение останало като върхово постижение в историята на българския оперен театър. Триумфалният ѝ път по световните подиуми започва от 1956 г. след специализацията ѝ в Болшой театър в Москва.
Оперната дива има изразена обществена позиция и допринася с действията си много за фестивала „Софийски музикални седмици“, за Съюза на музикалните и танцови дейци, тя е сред основателите и първите участници през 1966г. в Международния музикален фестивал в родния ѝ град Плевен, наречен по-късно на нейно име „Лауреатски дни Катя Попова“.
Носителка е на редица награди, почетни звания и отличия, сред които първа награда от ІV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда от Международен музикален фестивал „Пражка пролет“ (1954). Наградена е с ордените „Кирил и Методий“ първа степен и „Народна Република България“ трета степен.
Бурната ѝ кариера внезапно прекъсва поради рано отнетия ѝ живот при самолетна катастрофа края Братислава на 24 ноември 1966 г. Но споменът за Катя Попова остава в безценните ѝ записи.
В предаването по програма „Христо Ботев“ на БНР, на 20 януари от 20 часа слушайте пълен запис то 1964 г. на операта „Ивайло“ от Марин Големинов.
Действащи лица и изпълнители:
• Ивайло, войвода на селското въстание, овчар – Павел Герджиков (баритон)
• Кремена, жена на Ивайло – Катя Попова (сопран)
• Мария, българска царица – Надя Афеян (мецосопран)
• Андроник, византиец, придворен на царицата – Любомир Бодуров (тенор)
• Тертер, велик болярин – Светослав Рамаданов (тенор)
• Годеслав – Борис Игнатов Христов (баритон)
• Добрил – Владимир Желязков (баритон)
• Грудю – Гецов Коста, тенор
• Дядо Продан, гуслар – Кирил Дюлгеров (тенор)
• Отец Серафим, игумен – Георги Сапунджиев (тенор)
• Вихър, другар и помощник на Ивайло – Трайчо Баташки (тенор)
• Млада, жена на Вихър – Виолета Митова (сопран)
• Евросина, византийка, приближена на царицата – Сийка Петрова (мецосопран)
• Теокиста, игуменка на търновски манастир – Йорданка Димчевска (мецосопран)
• Теодор, болярин, придворен на царицата – Иван Михайлов (баритон)
• Дуругуч, кумански наемник– Павел Манолов (бас)
• Гъркини – Вергиния Керанова, Цена Рашкова, Мара Хинова
• Боляри – Юри Рамаданов, Иван Койчев, Атанас Атанасов
• Вестител – Атанас Атанасов (тенор)
• Боляри, войници, бойци на Ивайло, селяни, народ
Хор и оркестър на Софийската опера, запис от 1964 г.
Диригент – Марин Големинов
Източник: БНР