13.06.2024 | 14:24

16 април 1925 г. Атентатът в църквата „Света Неделя”

На днешната дата – 16 април, през 1925 година е извършен най-кървавият атентат в българската история и един от най-кървавите в световната. Взривен е катедралният храм „Света Неделя“, загиват 213 души, а 500 са ранени.

Атентатът е дело на комунистите, които след провала на Септемврийското въстание от 1923 г. минават в нелегалност и замислят кървавия удар по катедралата, когато е пълна с миряни.

Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 година влиза в контакт с клисаря на „Света Неделя“ Петър Задгорски.

В продължение на няколко седмици заговорниците внасят на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата „Света Неделя“, за да може взривът да предизвика по-голям ефект.

Комунистите се спират на о.з. генерал Константин Георгиев, който е убит пред църквата „Свети Седмочисленици“ два дни по-рано, на 14-и април.

Опелото на генерал Георгиев е насрочено за 16-и април, Велики четвъртък. В 7:00 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на сградата извършителите на атентата.

Траурното шествие влиза в църквата в 15 часа. Службата се ръководи от софийския митрополит и бъдещ екзарх Стефан. Първоначално ковчегът е поставен до колоната, която трябва да бъде взривена, но след това е преместен по-напред, поради големия брой хора, дошли на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи са отдалечени от мястото на взрива.

Експлозията избухва около 15:20 часа и събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре хората. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.

По случайност, членовете на правителството, намиращи се в катедралата, получават само леки наранявания. Царят – Борис III, не е в църквата, тъй като е на погребенията на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Вечерта на 16 април в страната е обявено военно положение, което остава в сила до 24 октомври, а правителството предприема репресивни действия срещу крайната левица.

Част от организаторите на атентата – Петър Абаджиев, Димитър Златарев и Никола Петров, успяват да избягат през Сърбия в Съветския съюз. Заговорниците се опитват да ликвидират своя съучастник Петър Задгорски, но той успява да се предаде на полицията и прави пълни самопризнания. Разкрито е местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Янокв е убит, а Минков се самоубива преди да бъде заловен.

Делото за атентата е гледано от военен съд от 1-ви до 11-и май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. По време на делото става ясно,че организацията получава финансиране от Съветския съюз през Виена, но комунистическото ръководство се опитва да прехвърли отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков, които според заемащия висока позиция в ръководтвото Марко Фридман, двамата действали без съгласието на ръководството на БКП.

Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във Военната организация на БКП получават смъртни присъди. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights