29 АПРИЛ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТАНЦА – ЕДИН ПРАЗНИК НА БАЛЕТА

Патриархът на българския балет, както обикновено наричат родения в град Добрич Анастас Петров, е и сред пионерите у нас в обучението на деца в балетното изкуство. След като пет години се учи на балетно майсторство в Берлин и след това работи там, през лятото на 1927 г. той се връща в България и е назначен като балетист в Софийската опера. През есента на същата година Анастас Петров създава частна школа за класически балет, просъществувала до 70-те години на ХХ век. В нея се обучават хиляди деца и младежи. Тя дава основите за бъдещото развитие на десетки български балерини и балетмайстори, сред които са Елена Воронова, Софка Арова, Лили Берон, Нина Кираджиева, Асен Гаврилов, Любка Колчакова, Пенка Енчева, Анна Кръстева, Лили Янакиева, Крум Янков, Лили Попова, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Калина Богоева, Ичко Лазаров, Лиляна Драгулева, Мая Шопова и много други. Като голям балетен празник са определяни продукциите на школата през годините. Особено забележителен е спектакълът по повод 10-годишнината от създаването на това своеобразно училище за балет.
Поканата за балетното утро продукция1 ни дава повече информация за събитието. То е обявено на 28 ноември 1937 г. (неделя) от 10 часа преди обяд в театър „Роял“. Тържеството е „под покровителството на г-жа министър Н. Николаева“2. В спектакъла участват самият Анастас Петров, балетът при Операта и всички ученици от балетната школа. Постановката на всички танци е на Анастас Петров. На рояла акомпанира г-ца Ир. Шишкова. Оркестърът се дирижира от Ст. Петков, а романсите се изпълняват от г-жа Р. Стоянова3и г-н М. Люцканов4 от Народната опера.
Събитието е наистина значимо и тогавашната централна преса го отразява. Във фонда на Дом-паметник „Й. Йовков“ в Добрич (инв. № 429 (о) АП) се съхраняват някои от отзивите за балетното утро. Например Ив. Малеев се възхищава във вестник „Дъга“ (бр. 219, 29 ноември 1937 г.) на ентусиазма на Анастас Петров да пропагандира балета сред най-младите: „Досега са минали през тази школа повече от 1 000 деца и младежи и всеки може да си представи от какво значение са за здравето, изкуството и естетиката положените усилия. Само един мощен дух и отличен педагог може да канализира цялата тази енергия на младежта, която търси изживяване и творчество в балетните и пластични форми. Само един учител, който е етнограф и познава добре класицизма, може да създаде със своите трудолюбиви деца и ученици подобни фигури, танци, гротески, шпиц танци, валсове и характерни танци, с каквито бе изпъстрена нескончаемата програма на вчерашното тържество“.
Не пести своите похвали и Ас. Коцев: „Дадената продукция на 28 ноемврий бе пълна манифестация на ръководната и артистична дейност на Петров. Чрез нея, за сетен път, се изтъкнаха положителните качества на неговата школа: развито чувство към ритмуса, към красивата, фина, плътна линия, към оная вътрешна сила, която прелива, одухотворявайки продукцията“.
Особено пространен обаче е отзивът на Вера Пушкарьова-Пехливанова, публикуван в бр. 11 211 от 4 декември 1937 г., събота, на вестник „Мир“. Актриса и театрален критик, тя всъщност е постоянен външен сътрудник на вестника по проблемите на театъра и сценичното изкуство. Ето как Вера Пушкарьова-Пехливанова оценява значимото за България балетно събитие:
„Празникът на балета в София
(Десетгодишнината на работата на Ан. Петров)
Залата на театър „Роял“ не можа да побере всички, които желаеха да присъствуват на празничното представление на първото в България балетно училище на Ан. Петров, балетмайстора на Народната опера.
Не само че всички места бяха заети, но и всички входове и пътеки бяха препълнени от публика, която търпеливо стоя права през всичкото време за изпълнение дългата програма на продукцията.
В залата имаше много деца, които със своето присъствие всякога създават особено настроение в публиката.
Продукцията на балетното училище бе взела под свое покровителство г-жа министър Николаева1.
С малко закъснение, най-сетне завесата се разкри и под звуковете на оркестъра (за пръв път оркестър, досега всички балетни продукции се изпълняваха под звуковете на роял) цели групи мънички танцувачки живо и радостно ни показваха всичко онова, на което талантът и търпението на учителя ги научил и всичко онова, което им е подсказала тяхната собствена и музикална, и танцувална интуиция.
На сцената всичко се извършваше с голямо въодушевление и подвиг и своето увлечение малките танцувачи преливаха в зрителната зала. Чайковски, Делиб, Лядов, Шуман, Шуберт, Сен-Санс и др. се илюстрираха пред нашите очи чрез движенията на малките фигурки с детска и юношеска горещина и ни заразяваха със своето въодушевление.
В първото отделение имаше и юношеска група изпълнители, която даваше голяма отчетливост и съвършенство на изпълнението. На мене особено ми се хареса: мазурката, „Котка и котарак“, „Бедняците“ (на Сен-Санс) и „Китайският танец“. В този последния танц много мило изпъкваше мъничката китайчица в грамаден черен парик; тя със своите движения и мимика развеселяваше публиката.
Първата част от програмата се свърши и почна второто отделение.
Сега вече се явиха не деца, а младите балетни артистки от Народната опера. Те също тъй са свързани с първото балетно училище със своята подготовка и дошли да вземат участие в празника на неговата десетгодишнина.
Първият номер беше класическият балет на Глазунов. Приятно бе да се гледа класическият балетен костюм на младите балерини. Сумата тюлеви, много къси поли, със своята въздушност се струваше като че поддържаха във въздуха леките фигури на изпълнителниците. Напомняше ми далечното минало – разцъфтяването на балета в Петербург и Москва.
Във II и III отделение особено се харесаха на публиката: „Вечната борба“ на Рахманинов (Ел. Воронова и юбилярят Ан. Петров), „Сънят на рибаря“ от Менделсон (Н. Минчева и Ив. Сърмов), „Момичето и смъртта“ от Сибелиус (Кираджиева и Ан. Петров). Освен това големи одобрения предизвикаха „Романс без думи“ от Робиков, „Робството“ от Московский, „Ориенталска фантазия“ от Попи, „Тия, които живеят в мрак“ от Бородин, „Българска гротеска“ – Ив. Кавалджиев и „Испанска таверна“ от Риф – последният номер на програмата.
Всички възрастни участници получиха букети от бели хризантеми, които бяха поднасяни от бъдещите балерини на своите по-стари другарки.
Празничното утро се завърши с чествуване на маестро Ан. Петров и поднасянето му на подаръци. Аз очаквах речи, които да отбележат колко много е направил в балетното изкуство този млад ентусиаст със своето частно начинание. Но… реч поради късното време (неуморимата стрелка на часовника вече беше минала 2 часа) нямаше и ние, публиката, се разотидохме с благодарност на уста за тогова, който е вложил толкова много труд, търпение и талант в първите, всякога особено трудни, стъпки на новото в България балетно изкуство.
Аз си спомних за грамадните суми, които се отпущаха за поддържане на балетните училища в Петербург и Москва и на мене ми се чини, че макар и една скромна субсидия от страна на държавата трябва да поддържа частното балетно учреждение, което току-що ни показа прекрасните резултати от своята 10-годишна работа“.
Най-вече от статията на Вера Пушкарьова-Пехливанова разбираме, че със своята частна балетна школа Анастас Петров като педагог запълва една голяма празнота в българската култура. До голяма степен един човек поема функциите на цяла една държава в обучението и подкрепата на младите балетни дарования. Работата му в тази посока тепърва ще бъде изследвана и оценявана. Със своята дългогодишна неуморна дейност като балетмайстор, постановчик, преподавател Анастас Петров с право е наричан първосъздател на българския балет.

Кремена Митева

Бележки:

Поканата се съхранява във фонд „Анастас Петров“ на Дом-паметник „Йордан Йовков“ – Добрич под инв. № 412 (о) АП.
Г-жа министър Николаева – съпругата на министъра на народното просвещение Николай Николаев в правителството на Георги Кьосеиванов.
Може би оперната певица Райна Стоянова.
Оперният певец Михаил Люцканов.