96 години от рождението на един от най-големите ни български творци – Иван Радоев
Докосване до оригиналния духовен свят на видния български драматург, поет, писател и журналист Иван Радоев, станал част от света ни на 30-ти март 1927г.:
Когато се раждаме ▪︎
На тая земя има скръб и неволи,
На тая земя не е винаги пролет,
когато се ражда чoвeк.
Дори да е пълен просторът със звуци,
със песни и дъх на цветя,
детето се ражда със свити юмруци
и с вик проглушава света.
То още не може да види, да чуе, да пипне, ала народът го чака.
Земята постила чиста трева, по която то ще играе.
Вятърът разнася тичинков прашец по дърветата, които ще родят плод за него.
Небето изсипва топлина в босите му нозе.
Народът бавно започва да му дава думи. И един ден то ще се отплати.
Само никога
недейте го учи да бъде послушно,
недейте го пази от буря излязла сред път –
то трябва да види кaк удря градушката,
да чуе кaк пада в полето гърмът.
Вий, възрастни, мили, добри, спадкодумни,
недейте го спира с пословици мъдри и умни!
… Дори да е пълен просторът със звуци,
със песни и с дъх на цветя,
човекът се ражда със свити юмруци
и с вик проглушава света.
1955
