Вкопани жилища от IV век и гробове от различни епохи са разкрити при разкопки на бъдещия участък от автомагистрала „Хемус“ край Летница

Вкопани жилища от IV век и гробове от различни епохи са разкрити при разкопки на участък от лот 4 на бъдещото трасе на автомагистрала „Хемус“ при пътен възел Летница. Ръководители са доц. д-р Иво Чолаков и главен асистент Георги Иванов от Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките. До момента са проучили пет вкопани жилища и стопански ями към тях от IV век. В процес на изследване е и некропол с гробове от различни епохи.

„Обектът е доста голям, над 100 декара. Има няколко застъпени периода в него – халколит, бронзова епоха, ранна и късна желязна епоха и късноримски период. Това е обитавано място през дълъг период от време, имаме интересни структури и артефакти. Най-вече това са жилища от IV век след Хр., които са добре вкопани, вътре има много материали като битова керамика, вещи на обитателите – монети, фибули, оръдия на труда“, разказа за БТА Иво Чолаков.

Георги Иванов добави, че освен тези късноримски жилища са започнали да проучват и некропол, от който досега са открили шест гроба, като повечето са на деца до 9-10-годишна възраст. „Засега предполагаме, че поне част от тях са от периода на ранната желязна епоха и халколита. За датирането им ни помагат разкритите находки в гробовете. Най-интересната е торква – украшение, огърлица от бронз“, посочи Иванов.

По думите му не може да се каже за всички намерени човешки кости от кой период са, защото при тях не се открива инвентар. Покойниците са погребвани в земята без никакви гробни дарове.

„Къде са живели тези хора, не знаем, защото обитаването на мястото е само от IV век след Хр., но наличието на по-ранни некрополи предполага, че някъде наблизо е имало селище от тези периоди“, добави Чолаков.

В ямите до вкопаните жилища, освен керамика, монети, украшения и оръдия на труда от III век до втората четвърт на IV век, са разкрити и кости на животни.

„Животински кости имаме доста – основно са от говеда. На обекта работи и археозоолог, който на място прави анализи, а след това и в лабораторни условия. Това е важно за нас, защото много често по костите можем да разберем какви животни са отглеждани и на каква възраст, какво са използвали за храна. Имаме и остеоархеолог на обекта, за да изследва намерените човешки скелети“, обясни Чолаков.

Според Георги Иванов в това селище са живеели по-бедни хора, защото жилищата не са били изградени с керемиди и камъни. Обитавали са това място около 50-60 години.

По думите на доц. д-р Иво Чолаков едно от най-важните неща при проучването на този обект е, че няма много разкрити селища от това време, където е живяло по-бедното население.

„Интересното е, че не са го напуснали при някакъв катаклизъм, не е имало пожари, не хващаме следи от насилствено приключване на живота на това селище. Те са се изнесли организирано по някаква причина. Ценното е, че виждаме какъв е обикновеният бит на хората в такива селища. Това е благодарение на инфраструктурните обекти, защото ако нямаше магистрала и пътен възел тук, може би никога нямаше да имаме шанс да проучим такъв тип селище“, каза още ръководителят на разкопките.

Той обясни, че реално проучването на този голям терен е започнало през 2022 г., но е било прекъснато поради липса на финансиране. Тази година с напредването на строежа на магистралата разкопките са възобновени в средата на август и се очаква да продължат до средата на ноември, ако метеорологичните условия позволят.

Обектът е разделен на три части – северна, централна и южна. Границите на тези части се определят от съществуващия асфалтов път от Ловеч за Летница и от железопътната линия. Тази година се проучва северната част, като на място работят между 130 и 140 работници и екип от 30 души.

През 2022 г. са открити 99 археологически структури и голям брой артефакти. От халколита са разкрити струпвания и вкопавания, керамични съдове, животински кости, кремъчни отломъци и камъни, както и един гроб. От бронзовата епоха има 14 ями, три гроба с трупоизгаряне в урни, две керамични струпвания и едно огнище. Едната урна е открита заедно с нейния похлупак. Датировката ѝ е от втората половина до края на I хил. пр. Хр. Намира се в новата експозиция на Регионалния исторически музей в Ловеч.

Гробове са разкрити и от ранната и късната желязна епоха, както и четири железни върха за копие и елементи от конска сбруя.

От късноримския период са 17 плитко вкопани жилища и 24 ями. Жилищата са изградени от колово-плетена конструкция.

Археологическото проучване на терена ще продължи и догодина, когато изтича крайният срок за него.

БТА