ПОЕЗИЯ В КАРТИНИ

Ученици от Клуб „Медии“ към ЧСУ „Леонардо да Винчи“ в Добрич посетиха Художествената галерия. Те разгледаха новооткритата изложба на добричката художничка Милена Алджабари „Слънчев лъч в хладна вода“. Неслучайно акварелите са представени в може би най-светлата и слънчева зала на галерията. Експозицията може да бъде определена като поезия в картини, защото тя въздейства подобно на кратките лирични форми в литературата. Не разказва, а въздейства от пръв поглед, а някои от картините те карат да ги съзерцаваш дълго и безмълвно. Например „Свечеряване“ или „Замръзнал вятър“. 

     Ето някои от въпросите, които младите хора и техният ръководител отправиха към художничката:

• Можем ли да определим показаното тук като абстрактно изкуство?

Милена Алджабари: Всяка абстракция си има свое начало някъде в природата. Поне аз така мисля. Има и друга гледна точка, според която абстракцията не може да бъде свързана с нищо конкретно. Но определено, това, което виждате в тази зала, не е абстракция. Защото можем да намерим белезите на конкретни обекти. Нещата не са нарисувани ясно и категорично както би било в реалистичното изкуство. Но така или иначе публиката може да разпознае полето, водата, дърветата… Това е едно изкуство на съзерцанието, на настроението, на вътрешното състояние. Аз дори не съм се стремяла да предам природно състояние. По-скоро това са моите усещания и преживявания, които с техниката на акварела успявам да претворя. Винаги когато художникът рисува, намерението е едно, идеята – друго, обаче трето е изпълнението. 

• Каква техника на рисуване използвате конкретно?

Милена Алджабари: Техниката е „мокро в мокро“. Листът почти навсякъде е бил намокрен почти изцяло. След това върху тази мокра повърхност с вода, с ново разливане са предадени тези вътрешни мои състояния, вдъхновени от срещата ми с природата. 

• Това помага ли за смесване на цветове?

Милена Алджабари: Да помага. Акварелът аз разбирам като изкуство на водата и цвета. Може да бъде рисуван и върху сух лист, където обаче четката трябва постоянно да бъде топена във вода, за да може цветът да се разнася и да се получат преливанията. Но „мокро в мокро“ много помага да се предаде един миг, защото става бързо и за кратко време, но под голямо творческо напрежение, се получава концентриран миг. Възможно е да се изтърват нещата и  да излязат от контрол. Това е трудното на тази техника. Може да се получи разливане в посока, която художникът не желае. И тогава аз влизам в диалог с акварела, наблюдавам процеса. Понякога подхващаш в една посока, разливането отива в друга и аз решавам докъде и докога. Това не е техника, която образно казано, можеш да държиш здраво и всичко се случва наведнъж. Няма връщане след това. Трябва да имаш готовност да импровизираш. 

• Можем ли да кажем, че тази изложба е като поезия в изобразителното изкуство?

Милена Алджабари: Както при хайкуто (традиционен японски лирически жанр, признат за най-кратката поетична форма в света) и тук има улавяне на мига. С много малко намеса върху живописната повърхност са постигнати нещата. Идеята е конкретен миг да бъде запечатан с максимално малка намеса. Акварелът е техника, която обича ала примата, нещата да се случват от първия път, отведнъж. И радост от творческия процес, от света, който те води като усещания и емоции, и от самия процес на рисуване. 

• „Слънчев лъч в хладна вода“ звучи като литературен оксиморон?

Милена Алджабари: Това е едно много красиво заглавие. Не е измислено от мен. Представлява свободна интерпретация на един стих на Пол Елюар. Просто се влюбих в това заглавие. Има много нива. Знаете, светлината е тази, която изявява цветовете. Освен това обичам да наблюдавам играта на светлината – с листата на дърветата, в гората или във водата. И всички тези неща ми доставят истинско удоволствие да ги наблюдавам. Но не да ги документирам фотографски, а да ги преживея и по начина, по който мога да ги „излея“ с водата върху листа. Друго ниво в заглавието ни отвежда към хубавите неща в живота ни, които са като слънчев лъч в деня ни. Всеки човек си има своите хубави неща – книги, разходка в парка, среща с добър приятел и още много други неща, които ни изпълват с щастие, без което е трудно да продължим. За мен едно от тях е рисуването. 

Над материала работиха:

Ава Нейкова

Ива Михалева

Божидар Русев

Жулиета Николова