24.04.2024 | 18:52

„Ние не създаваме поклонически проект, музей на тяхното изкуство, а място, в което техният начин на работа са вдъхновение за други творци“

Панелна дискусия във Венеция. Снимка: Център "Кристо и Жан-Клод" в Габрово

„Ние не създаваме поклоннически проект, музей на тяхното изкуство, а място, в което техният начин на работа са вдъхновение за други творци“. Това посочи Маргарита Доровска, мениджър на екипа на Центъра Кристо и Жан-Клод в Габрово и директор на Музея на хумора и сатирата по време панелна дискусия в двора на българския павилион в Биеналето за архитектура 2023, 18-а международна архитектурна изложба “Лабораторията на бъдещето”, Венеция.

Това бе казано по време на първото публично събитие на центъра „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово – дискусия, която се проведе на 1 юли в двора на българския павилион в архитектурното биенале във Венеция, съобщиха от културния център, посветен на твореца Кристо Явашев и на съпругата му Жан-Клод. В дискусията взеха участие Таня Христова, кмет на Габрово; Катрин Йоргенсен, архитект, ръководител “трансформации” в Хенинг Ларсен, Копенхаген и консултант на проектното задание за архитектурния конкурс за Центъра „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово; Ерих Шьоненбергер, архитект, професор в Института „Прат“, Ню Йорк, директор на su11 architecture+design; Анета Василева, архитект, архитектурен критик и историк, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия и Андреас Руби, директор на Швейцарския архитектурен музей S AM. 

„Преди, обичайният времеви хоризонт при конкурси за културни институции беше 30 години – анализираха се очакваните нужди в такъв период и така се планираше. Не мисля, че днес можем да предвидим от какво ще имаме нужда след тридесет години и трябва да се примирим с това и да го използваме като предимство – само така можем да сме гъвкави и да останем във връзка с „временността” в проектите на Кристо и Жан-Клод.”, допълва Доровска.

Кметът на Габрово Таня Христова казва по време на дискусията, че „Изкуството на Кристо и Жан-Клод няма граници и точно от това трябва да се опазим, да не „ограничим” Центъра в едни 12 000 квадратни метра и в една сграда, защото той има потенциала след десет години да е едно от най-интересните места за изкуство в Европа.”.

„След големия конкурс, Центърът трябва да продължи с регулярни, годишни проекти, които да променят пространството и средата около него, така че той да е една постоянна трансформация, която отговаря на естественото развитие на организацията и програмата ѝ”, казва Катрин Йоргенсен, архитект, ръководител “трансформации” в Хенинг Ларсен, Копенхаген и консултант на проектното задание за архитектурния конкурс за Центъра „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово.

Важното за Центъра е да се развие органично, да не е нещо, което да бъде „спуснато с парашут” на място, казва по време на дискусията Владимир Явашев и допълва: „Кристо и Жан-Клод винаги казваха, че процесът е част от тяхното изкуство и една от големите радости на Кристо беше, когато изкуството му срещаше хора, които по принцип не са изкушени от изкуство и те ставаха част от него.”

Според Андреас Руби, изкуството на Кристо и Жан-Клод се е състояло в това, че проектите им не са оставяли постоянна материална следа. То не се е заключавало в сгради или в обекти, а в самата идея за публично пространство. Те са използвали материалите, например плата, за да скрият обекти и сгради и с това са „усилвали” празното пространство около тях, то е преставало да е „празно”. „В свят, който е фокусиран върху създаването на обекти за продан, това беше техният голям принос – те подчертаваха значимостта на празното, на отсъствието. Да се създаде Център, който да мемориализира тяхната работа и да продължи принципите им, в някакъв смисъл е един фантастичен парадокс – как да се създаде пространство и гравитационно поле около изкуството на двама артисти, което беше отвъд обектите и материалността, което нямаше граници и включваше всички. Ще са ни нужни най-брилянтните архитектурни умове на планетата, за да получим такова решение”, посочва Андреас Руби.

„Тактическият урбанизъм е интересен подход. Често сме свидетели на това как хората започват от пространството, защото то е това, с което разполагат и когато имат свобода1 те го използват по начини, за които не би ти хрумнало. Когато се пишат архитектурни задания за студенти, като преподаватели, ние често се опитваме да ги удържаме в някакви граници, но те излизат от тях, изненадват ни и така се раждат чудесни проекти“, казва по време на дискусията Ерих Шьоненбергер, архитект, професор в Института „Прат“, Ню Йорк, директор на su11 architecture+design.

Анета Василева, архитект, архитектурен критик и историк, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия, казва: „Темата на тазгодишното биенале за архитектура във Венеция е „лаборатория на бъдещето” и едновременно с това, в работата на кураторката Лесли Локо виждаме как проблемът за паметта присъства плътно в изложбата, която тя прави. Проектът за Центъра стъпва върху много видове памет и едновременно с това е насочен изцяло към бъдещето.”

Историята от раждането на идеята за Центъра „Кристо и Жан-Клод“ в Габрово до днес

На 14 януари 1992 година на страниците си габровският вестник “Сто вести” предлага в града да се направи постоянна изложба с произведения на Кристо и Жан-Клод. 

Усилията в тази посока са продължени от Сдружение “Нашето по-голямо Габрово”, което с Решение 113 от 19 юни 2008 г. на Габровския общински съвет получава подкрепа за инициативата си за създаване на Център за изкуство на името на художника.

С договор, сключен с Христо, Стефан и Анани Явашеви от 2013 г., Община Габрово получава дарение от 50 постера и се ангажира да създаде Център за съвременно изкуство “Кристо и Жан-Клод”. По инициатива на Сдружение “Нашето по-голямо Габрово” и Музея на хумора и сатирата през 2017 г. Общински съвет – Габрово отпуска сумата от 29 220 лв. за представяне на постерите от дарението в изложба.

В резултат са реализирани изложбите “Роден в Габрово” и “Кристо и Жан-Клод. Проекти” в Музея на хумора и сатирата. Първата изложба, която разказва историята на семейство Явашеви в града и проследява първите стъпки в изкуството на малкия Христо, по-късно е представена и в София, в Галерия Кредо Бонум през 2018 г., а през 2021 г. по време на “Опакованата Триумфална арка” нейна разширена версия със заглавие “Кристо. От Габрово до Триумфалната арка” е представена в Българския културен институт в Париж.

Изложбите предизвикват вниманието на обществеността, а в това време инициативната група, която работи за създаването на центъра, търси подходящо място за реализирането му. Спира се на затворения през 2009 г. текстилен техникум – заради връзката с изкуството на Кристо и Жан-Клод и исторически водещата за Габрово текстилна индустрия, заради високите и просторни производствени помещения, подходящи за представяне и създаване на изкуство, и заради близостта с водещ културен институт в града – Музеят на хумора и сатирата, позволявайки концентрация на културни обекти и развитие на културен квартал на брега на река Янтра.

През лятото на 2022 г. Общината получава техническа подкрепа от Европейската комисия в рамките на инициативата Нов европейски Баухас за институционално и бизнес планиране на Центъра и подготовка на архитектурен конкурс. В края на 2022 г. собствеността на сградата е прехвърлена от Министерство на образованието на Община Габрово.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights