28.02.2024 | 13:51

Парламентарната комисия по културата и медиите прие годишния отчет на СЕМ за 2022 г.

Парламентарната комисия по културата и медиите прие на свое заседание днес годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ) за 2022 г. Със „за“ гласуваха девет народни представители. Трима бяха „против“, а един – „въздържал се“.

„Към Съвета за електронни медии има високи обществени очаквания по редица теми и е добре да се знае, че СЕМ по щат има едва 61 човека. Реално заетите в Съвета за електронни медии са 47 човека“, каза Симона Велева, член на медийния регулатор. Тя съобщи, че през 2022 г. дирекцията „Мониторинг и анализи“ на СЕМ е реализирала 17 436 часа действително наблюдение на 41 броя телевизионни програми. „Наред с това, живи хора са слушали 7132 часа на 22 броя радиопрограми“, каза тя. Велева припомни, че СЕМ осъществя наблюдение на аудиовизуално съдържание, сайта Vbox, както и някои интернет сайтове. Подобни канали са били наблюдавани в продължение на 607 часа през 2022 г.

На представянето на отчета бяха трима от членовете на регулатора – Симона Велева, Пролет Велкова и Габриела Наплатанова. По думите на Велева председателят на СЕМ Соня Момчилова и Галина Георгиева не са присъствали заради „отдавна планиран законоустановен отпуск“.

Миналата година СЕМ е осъществил и фокусирани наблюдения. „Разбира се, най-голямото ни предизвикателство беше свързано с отразяването на войната в Украйна. В този смисъл, СЕМ е осъществил тематично наблюдение практически на цялото отразяване на войната в подопечните ни медии“, каза Симона Велева, която представи отчета пред народните представители. Тя посочи, че регулаторът не наблюдава социалните мрежи и голяма част от онлайн медиите.

Велева коментира, че СЕМ осъществява дейности, свързани със защита на децата като уязвима аудитория. „Осъществили сме фокусирано наблюдение върху шест български и чуждестранни детски телевизионни програми за липса или наличие на неблагоприятно съдържание и за спазване на изискванията за търговските съобщения“, каза тя. Според нея регулаторът има голям ангажимент по въпроса за това къде са българските деца по отношение на медиите, какъв тип медии потребяват и откъде черпят информация.

В този смисъл е взето решение и предстои да се проведе социологическо проучване за това в различни възрастови групи децата какъв тип медии и медийни устройства потребяват, по какво време и как им се поднасят. „И се надявам въз основа на това социологическо проучване вече да се отвори един по-сериозен дебат, включително с педагози и психолози, по отношение на това какъв обем, всъщност, информационно съдържание потребяват децата и как то се контролира“.

Симона Велева коментира, че СЕМ е ангажиран и с развитието по европейския акт за свободата на медиите.

На въпрос от Стоян Михалев от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ какво показва мониторингът относно спазването на „журналистически принципи за друга гледна точка“ в предаването по БНР на Петър Волгин, Пролет Велкова коментира, че това е тема, която много занимава СЕМ. „Нееднократно сме правили наблюдение върху това предаване, защото там има смущаващо съдържание, което мисля, че и ръководството на радиото оценява. Имали сме неведнъж срещи с ръководството на радиото и сме установявали тяхното безпокойство по повод и протестите пред радиото в една или в друга посока, свързани именно с това съдържание“, каза Велкова. 

По думите й в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) квалификации „дезинформация“ и „пропаганда“ не съществуват. „Тоест, дори да чуваме нещо, което бихме окачествили като пропаганда и като дезинформация – като слушатели, като членове на Съвета за електронни медии – нямаме юридическия лост, за да реагираме на тези явления“, обясни Велкова.

Тя посочи, че това, което медийният регулатор е търсил в своите наблюдения, е дали се спазва принципът на плурализъм в предаването „Политически некоректно“. В доклада по последното наблюдение са направени изводи, че се създават определени нагласи през това говорене, но в крайна сметка финалното решение на СЕМ беше, че принципът на плурализъм не е нарушен в предаването на Петър Волгин, каза още тя. „Аз лично не бях съгласна с този извод, но така или иначе ние сме колегиален орган и крайното ни решение беше това“, допълни Велкова.

Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ коментира, че като човек, който представлява държавен орган, Пролет Велкова трябва да внимава в изразяването на лично мнение.

Иван Ченчев от „БСП за България“ посочи, че няма да подкрепи доклада на СЕМ за 2022 г. „В този доклад за 2022 г., както и в доклада за специализираното наблюдение на предизборната кампания за извънредните избори за 48-ото Народно събрание, не е отразена намесата на служебното правителство“, каза той.

Специализираният мониторинг по време на изборите се осъществява на базата на споразумение между Централната избирателна комисия (ЦИК) и СЕМ и обхваща изявите на участниците в изборния процес в предизборната кампания, обясни Габриела Наплатанова. „Служебното правителство не е сред тях“, посочи тя.

„Има отчитане по теми и какво ефирно време е дадено на съответните представители, включително и на служебното правителство, като СЕМ е отчел в своя мониторингов доклад кой колко е говорил, което е и неговата работа по закон, а след това е изпратил данните на Централната избирателна комисия“, коментира Симона Велева и допълни, че няма санкционирана медия, защото не е установено нарушение.

На въпрос от Фатме Рамадан от ДПС дали има статистика по отношение на медийната грамотност на обществото в България, Пролет Велкова от СЕМ каза, че регулаторът не е правил такова изследване. Според нея водещо по темата за медийната грамотност е Министерството на културата. Това, което би следвало да направим, е да ангажираме с темата колкото е възможно повече медии, допълни тя.

„Целият доклад е така написан от страна на СЕМ, че оставаме с впечатлението, че СЕМ се изказва едва ли не като политически орган. И един вид казва и натяква коя теза е вярна. И в доклада взима откровено страна срещу Русия“, каза по време на заседанието на парламентарната комисия по културата и медиите Ангел Георгиев от „Възраждане“. Той посочи, че безспорно има пропаганда и че е нормално от всички страни да има фалшиви и реални новини. Георгиев коментира, че докладът насочва към извода, че голяма част от медиите, които са част от мониторинга на СЕМ, не са обективни, защото единствено БНР има постоянен кореспондент в Москва.

„Нашите мониторингови доклади се изработват по утвърден международен стандарт, който ги прави изключително обективни и те представят единствено и само факти. Няма нито изводи, нито внушения, които да правят сами за себе си експертите“, коментира Симона Велева от регулатора. Полагаме всички усилия да сме политически неутрални, каквито трябва да бъдем по закон, да сме равноотдалечени от всички и да спазваме единствено изискванията по закон, допълни тя.

„Аз ще призова колегите да не обръщаме заседанието в спор за войната в Украйна. Знаем, че там има различни гледни точки и няма как да се отрича. Но не бих се съгласил с това, че едва ли не трябва да има някаква международна присъда, за да разрешим на медиите да отразяват по един или друг начин“, коментира Тома Биков от ГЕРБ. Според него има трансформация на медийната среда и медиите вече не представят различни гледни точки, а по-скоро представят своята гледна точка.

Сред обсъжданите теми по време на разглеждането на отчета на СЕМ за 2022 г. бе и необходимостта от актуализиране на Закона за радиото и телевизията.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights