01.03.2024 | 23:35

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ДИРЕКТОРСКИЯ ПОСТ

Колаж: "Подиум"

РАЗГОВОР СЪС СТЕФАН СПАСОВ, АКТЬОР, РЕЖИСЬОР И ДИРЕКТОР НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „ЙОРДАН ЙОВКОВ“ В ДОБРИЧ

Стефан Спасов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2000 г. в класа по актьорско майсторство на проф. Снежина Танковска и Андрей Баташов. Снимал се е в няколко филма – американския екшън „Влакът на смъртта“, две италиански продукции – сериала „Сорая“ и филма „Далида“, както и българския „Коледата е възможна“, реж. Христиан Ночев. Сред изявите му в театъра са ролите в „Гората“ от Дейвид Мамет, реж. Илия Бекиров, Сатиричен театър; „Ритъм“, реж. Андрей Баташов, музика Иван Лечев, театър „Сълза и смях“; „Пред заключената врата“ от Рачо Стоянов, реж. Ивайло Христов, музика Теодосий Спасов, театър „Българската армия“ и др. От тази година Стефан Спасов е директор на Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Добрич. Там той поставя от 2015 г. – „Тестостерон“ на Анджей Сарамонович, „Гераците“ на Елин Пелин, „Зорба Гъркът“ на Никос Казандзакис, „Преспанските камбани“ на Димитър Талев, „Арсеник и стари дантели“ на Джоузеф Кесълринг, „Големанов“ на Ст. Л. Костов, „Боряна“ на Йордан Йовков. През изминалия сезон Стефан Спасов постави пиесата „Кралицата майка“ от Манлио Сантанели в Театър „Българска армия“, в ролите са Мария Стефанова и Георги Къркеланов. 

Г-н Спасов, мисия ли е поемането на директорския пост в ДТ „Йордан Йовков“?

„Мисия“ би звучало малко високопарно, имайки предвид черната работа, която има да се свърши, свързана с финансови, технически, битови, междуличностни проблеми. Към това трябва да се прибавят обедняването и драстичното намаляване на населението в града, както и принудителното съобразяване с манталитета на публиката. Но всичко това е част от играта и аз приех да опитам да се справя. Така че поемането на директорския пост е по-скоро предизвикателство и грижа за екипа, отколкото мисия. 

Какви основни промени замисляте за обновяването на театъра, носещ името на един от най-големите ни класици?

Основните усилия в момента са насочени към изграждането на репертоар от заглавия, които да бъдат конкурентоспособни на гостуващите в града представления и да бъдат успешни в турне. Имаме нужда да стопим финансов минус и да натрупаме средства, с които вече бихме могли да правим промени. А промените, от които има нужда, са ясни: увеличаване на заплатите, назначаване на млади колеги в трупата, увеличаване на техническия персонал, увеличаване на бюджетите за създаване на представления. Намирането на средства за ремонт на голямата зала и фоайетата е по-дългосрочна цел.

Съвременният театър се ориентира повече към зрелищност, съчетана с мултимедия и танц. Вие бихте ли поставяли пиеси, респектиращи повече със словото?

Мисля, че зрелището, мултимедията, музиката и танцът не противоречат на работата със словото. Те са силни изразни средства и биха могли да бъдат органична част от спектакъл, в който обаче словото също да бъде изведено на нивото на тяхната експресивност. За съжаление на словото не се обръща внимание, като че ли то не е интересно, възприема се за даденост и има много млади колеги, които излизат от театрални училища и не говорят добре. Рядко се прави и сериозен действен анализ на маса, в който словото е основно изразно средство. Да се говори органично, естествено не е достатъчно, майсторството в театъра е неестественото, приповдигнатото да се направи естествено. Да се научите да ходите и да говорите отново, както казва Станиславски.

Размитите жанрове на повечето съвременни пиеси помагат ли да се изгради по-качествен спектакъл, или е обратното?

Размитите жанрове са нещо хубаво според мен. Неслучайно авторите на пиеси, които са по-талантливи от нас – тези, които ги интерпретираме, са го усетили. Падането на границите между жанровете дава възможност за ценни противоречия, за разклащане на очевидното, за абсурд.

Какъв трябва бъде според вас един спектакъл – интересен или вълнуващ?

И двете, смея да твърдя. Аз обичам зрелищност, смели и странни решения, но подплатени със смисъл, посока и емоционален ангажимент. 

Като директор на театъра и като режисьор бихте ли поели риск да отстоявате високи ценности в спектаклите за сметка на комерсиалния интерес?

Да си Дон Кихот влиза в разрез с методиката на Министерството на културата, по която се финансират театрите, а и е егоцентрично хлъзгаво и опасно. Бих поел ангажимент да търся златната среда между отстояването на ценности в спектаклите и нуждата те да бъдат продавани. Вярвам, че нещата не са черно-бели и ситуацията ни принуждава да бъдем по-изобретателни, по-креативни. Подценяването на публиката би било грешка, както и нейното надценяване.

Какъв е репертоарът на ДТ „Йордан Йовков“ за следващия сезон?

До края на годината Николай Урумов ще е режисьор и главно действащо лице в „Последният полов атлет“ на Нийл Саймън. Ще има и едно българско заглавие, по всяка вероятност също с гост-актьор, на което аз ще съм режисьор, и ще видим с  авторски спектакъл Бюрхан Керим, млад колега режисьор, възпитаник на проф. Маргарита Младенова, автор на нашумелия роман „Лавандуловото момче“.

Мария Митева

Източник: КУЛТУРА.БГ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights