27.02.2024 | 3:11

Тази вечер Христо Мутафчиев с „Плач на ангел“

ФОТОГРАФ: Божидар Марков, Народен театър „Иван Вазов“

Тази вечер, от 𝟏𝟗:𝟎𝟎 ч. в Камерна сцена на Народен театър „Иван Вазов“ за последен път през този сезон можете да гледате моноспектакъла на Христо Мутафчиев „Плач на ангел“ от Стефан Цанев!
Режисьор: Стоян Радев
Сценография и костюми: Елица Георгиева, композитор: Веселин Митев
Награда „Аскеер 2021“ за Водеща мъжка роля на Христо Мутафчиев
Награда „Аскеер 2021“ за Режисура на Стоян Радев
Награда „Златен Кукерикон 2022“ за Водеща мъжка роля на Христо Мутафчиев
Награда „Solo Act 2022“ от Международния фестивал на монодрамата в Габрово за Най – добро представление
Номинация „Аскеер 2021“ за Съвременна българска драматургия на Стефан Цанев.

В “Плач на ангел” един малък човек отчаяно повдига големи въпроси. Отчаяно, защото не е могъл да им отговори, не е могъл да се справи с живота и даже казва, че не го е живял. Затова по своя воля се отказва от своята воля.

Действието се развива в България и причините за несполуките са колкото лични, толкова и като цяло български. Малкият човек ги обсъжда като такива. И традиционно за нашия край не изглежда, че има как нещата да се оправят.

Възможно е зрителите трудно да се идентифицират с героя, защото, както казахме, говорим за малък човек, а не останаха много малки хора – всички сме голяма работа. Най-вероятно бърза връзка може да се направи с упреците, които той понякога отправя. Да упрекваш е заразително.

Но истинската ценност на този текст, поне според постановъчния екип на спектакъла, не се ражда от патоса на нерадостните констатации, споделяни от големите хора, а просветва в признатата безпомощност на малкия човек, живеещ не тук или там, а на Земята.

Защото когато разбереш колко си малък под необятното звездно небе, тогава може да се открие по-голям смисъл, различен от привидностите, които те карат да влизаш в ненужни борби, без да подбираш средствата. Тогава могат да изчезнат опустошителните алчност и жестокост, над които плаче ангелът.

За да бъдем честни с публиката, ние умишлено се отказваме от играта на превъплъщението и само разказваме за отчаяния малък човек, до когото трудно можем да достигнем. Нека този театрален ход се чете като жест на смирение.

Стоян Радев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights