27.02.2024 | 3:41

В превод на английски език излезе брой на списание ЛИК, посветен на първото плаване на български научноизследователски кораб до Антарктида

В превод на английски език излезе броят на списание ЛИК, който през месец юни беше посветен на първото плаване на българския научноизследователски кораб (НИК) 421 „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида. Той ще бъде представен днес в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) на борда на „Св. св. Кирил и Методий“, акостирал на Морската гара във Варна. В премиерата ще участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев и Константин Карагьозов – специалният кореспондент на агенцията, пътувал с НИК 421 в рамките на цялата 31-ва Българска антарктическа експедиция. 

Представянето на ЛИК е част от организираното от Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Никола Вапцаров“ честване на две години от освещаването на НИК 421 „Св. св. Кирил и Методий“. 

„Трябва ли България да има научноизследователски кораб за изследване на Антарктида?“ е въпросът, на който генералният директор на БТА Кирил Вълчев търси отговор в уводния материал на списание ЛИК. С това питане той се обръща и към 25 участници в предаването „Годината“ на Дарик радио в края на 2018 г. – политици, държавници и общественици. Сред тях са Румен Радев, Росен Плевнелиев, Анастас Герджиков, Ирина Бокова, Йорданка Фандъкова, Мустафа Карадайъ, Томислав Дончев и др. „24 подкрепиха, че България трябва да има кораб, който да може да участва в изследванията на Антарктида. Само един бивш премиер беше скептичен с аргумента, че българите не сме били морски, а земеделски народ“, пише Вълчев. 

Генералният директор разказва моменти от никак нелекия път до закупуването на НИК 421, описва и трудния начин, по който българските учени стигат до антарктическата база заради липсата на кораб преди това. Той посочва, че професор Христо Пимпирев и адмирал Боян Медникаров заедно с капитана на кораба Николай Данаилов са с най-големи заслуги за този огромен успех на България. 

„Да се съхраня и да се върна цял психически, ми беше дори по-важно от физическото завръщане“, казва кореспондентът на БТА Константин Карагьозов в интервю за списание ЛИК. „Но дори сега, като направя ретроспективно връщане назад, с цялата информация от това, което съм изживял до този момент, ако я имах и тогава, пак щях да го направя“, допълва той. 

На 27 декември 2022 г. първият български военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ отплава от Варна към Антарктида. Завръща се у нас след 127 дни, когато е тържествено посрещнат на варненската Морска гара. БТА разполага със свой пресклуб на борда, а специалният кореспондент на агенцията е единственият български журналист, който е заедно с българските полярници и екипажа на кораба до остров Ливингстън и обратно, включително при прекосяването на Атлантическия океан в двете посоки. Репортажите му са публикувани на уебсайта на БТА в раздел „България – Антарктида: дневникът на БТА“. В тематичното издание на ЛИК са поместени откъси от корабния дневник и ежедневните репортажи на Карагьозов. Списанието е богато илюстрирано с негови снимки – както от борда на кораба, така и от бреговете на Ледения континент, като някои от кадрите са заснети с дрон. 

„Когато правим нещо, трябва да го правим за вечността, а не от днес за утре… Великите нации са тези, които гледат в бъдещето“, казва пред ЛИК проф. Христо Пимпирев. Ученият ръководи 31-вата Национална антарктическа експедиция, която се осъществява благодарение на българския военен научноизследователски кораб. Пимпирев допълва, че на Антарктида са най-суровите условия, като най-ниската температурата там може да достигне до минус 89 градуса по Целзий. „Това е такава температура, все едно се намираш на Марс. Така че Антарктида е земният път към Космоса. Има едно парче земя на Южния полюс, което е път на човечеството към Космоса…“, казва полярният изследовател.

„Ролята на „Св. св. Кирил и Методий“ е да осигурява практическата подготовка и провеждането на практиката на море на нашите възпитаници. В тази връзка по време на ремонта на кораба и по време на неговите плавания ние използвахме всяка една възможна и подходяща форма за провеждане на учебни и учебно-плавателни практики“, казва за изданието флотилен адмирал Боян Медникаров, началник на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“. А капитан втори ранг Николай Данаилов, който е командир на НИК 421 при неговото историческо плаване в рамките на 31-вата национална антарктическа експедиция, заявява пред ЛИК: „Ще се радвам да възвърнем самочувствието си на морска нация – такава, каквато сме били само преди по-малко от 15 години – с търговски и океански флот, който беше маркирал доста търговски маршрути, извършваше невероятен стокообмен между държавите и държеше в икономически подем нашата държава“. 

В своята статия „Антарктически имена“ българският учен Любомир Иванов разказва за читателите на списание ЛИК любопитна информация за произхода на имената на Ледения континент. По думите му, повечето от българските имена са концентрирани в района на Южните Шетланди, където е разположена българската полярна база. На български са наименованията и на двете най-значими планински вериги там – Тангра планина на остров Ливингстън и хребет Имеон на остров Смит.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights