17.07.2024 | 20:34

Вече 15 години не можем да намерим механизъм за опазване на храма на Кибела в Балчик, каза доц. д-р Христо Попов

Директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. д-р Христо Попов и генералният директор на БТА Кирил Вълчев. Снимка: Цветомир Петров/БТА

Вече 15 години не може да бъде намерен механизъм да се опази един от най-важните археологически обекти в България – античният храм на Великата богиня майка Кибела в Балчик. Това каза директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. д-р Христо Попов по време на сключването на споразумение за сътрудничество с БТА в Националния пресклуб на БТА. Той и генералният директор на БТА Кирил Вълчев подписаха днес документа. 

Може би един от най-важните археологически обекти от последните почти 20 години, откривани на територията на България, е античният храм на Великата богиня майка Кибела в Балчик. Това е едно съоръжение, един храм, който е функционирал близо седем века. По стечение на обстоятелствата е засипан и открит преди 15 години. И в момента този паметник, който плаче да бъде видян, стои в една дупка, в едно сметище на територията на Балчик и държава, община, музеи, Министерство на културата не успяваме да намерим работещия начин, по който този изключителен паметник да бъде опазен от нас, каза доц. Попов.  Той допълни, че основните движими находки – статуите и надписите, са прибрани в музея. Запазени са стените над метър и половина и части от покрива също са на мястото си, уточни той.

„Историята го е опазила, но в момента няма кой да го съхрани от нас, защото той се разрушава“, обясни доц. Попов.

„Ако БТА може да помогне в този механизъм, както вие го нарекохте, то е да осигури информираност“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. 

„Няма в Гърция или Турция, да не говорим за Сърбия или Румъния, през последните десетилетия паметник или археологически обект, на който да са открити толкова много калиграфски паметници. Писан текст – това е история“, каза доц. Попов.

Директорът на НАИМ-БАН разказа, че като апел са организирани изложби – едната в Народното събрание, а другата – в музея. „С опит за напомняне колко голям е този проблем и с очакване да бъде решен“, каза той и допълни, че това е паметник, който е световно наследство. „Това са може би едни от най-качествените статуи, откривани на територията на България. Ние трябва да намерим начин този паметник да го направим достояние на хората. Освен да го запазим“, обясни той.

Доц. Христо Попов каза също, че има големи проблеми и на други места. Той даде пример с античния град Улпия Ескус край Плевен. 

„Там нещата са трагични, по отношение на археологически паметници, които са годни да бъдат реставрирани, да бъдат възстановени и представени в един изключително атрактивен вид за посетителите. Има храмове, на които всичките конструктивни елементи са там, на място“, обясни той и допълни, че имаме много такива паметници. 

„Да не забравяме, че поддръжката на тези обекти и годността им изискват сериозни средства“, каза още ръководителят на НАИМ-БАН.

Генералният директор на БТА Кирил Вълчев каза, че с договора, който бе подписан днес, се отваря още една врата – чрез българските медии, за които работи Агенцията, обществото да има наистина системна, навременна информация за откритията, за напредъка на българските археолози обект по обект. Включително местните общности, край които има археологически паметници, също да знаят до какви предци живеят в днешно време. 

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights