„За неизбежната случайност“ с Иван Ланджев
Иван Ланджев (вляво) и Даниел Ненчев, снимка: БНР
В „Артефир“ авторът представи сборника си с есета, истории и фрагменти
Книгата съществува като такава от сравнително скоро време, но текстовете в нея вече си имат история. Някои от тях са публикувани в различни списания, вестници, сайтове и сборници, съществували са като предговори и послеслови на книги, други излизат за първи път. Публични четения на откъси от „За неизбежната случайност“ също имаше. Първите бяха в САЩ – в Чикаго, където Ланджев прекара шест месеца в Чикагския университет по програмата „Фулбрайт“, и в Ню Йорк. У нас сборникът беше представен на „Пловдив чете“. София засега чака своята среща с неизбежната случайност.
Когато денят се движи като влак, а ти все още не знаеш вълнуваш ли се, че пристига, или съвсем не те интересува; когато се оказва, че свободата понякога е да не си научиш урока, но ти държиш да го преговаряш; когато ти убегне фактът, че всичко се случва за втори път и няма страшно да простиш повторението; когато живееш в блус, а може дори да не слушаш такъв – тогава ти се иска да има кой да ти ги каже тези работи: с чувство за хумор, но с мярка за смеха, с аргументи и безупречна логика, та и с малко (или много) скепсис. И Иван Ланджев го прави. Върши си работата и казва истината.
Да четеш обобщение на времето, с което живеем, без то изобщо да има намерение да остава в историята, но по неизбежност да го прави – ти действа отрезвяващо. Защото като част от народ, който не спира да е на въпреки – когато трябва и още повече когато не трябва, – някак си не можеш да изгубиш надежда. Затова просто си оставаш вертикален на света, не и на политиката в него, и не спираш разходката си. Поне така би трябвало да бъде.
Как е всъщност – можете да прочетете в сборника „За неизбежната случайност“. А ако искате и да разберете:
• какво означа въобще историята да е блус;
• кой е Рой Съливан и защо именно той и неговият неумишлен рекорд поставят началото и края на една наистина неизбежна книга;
• и как Иван Ланджев оборва опонентите си в спора за (не)нужното изкуство;
Източник: БНР
