Ново издание на „Старецът и морето“, един от шедьоврите на Хемингуей
На 20 ноември към престижната поредица с избрани творби на Ърнест Хемингуей се присъединява знаковата повест „Старецът и морето“ – трогателен разказ за неизтощимия човешки дух и съпротивлението срещу житейските несгоди. Изданието е с твърди корици.
Публикувана в оригинал през 1952 година, повестта „Старецът и морето“ (преводач: Димитри Иванов, 92 стр., цена с 15% отстъпка: 9.35 евро) е несъмнено едно от най-известните произведения на Хемингуей и фактор за присъждане на Нобеловата награда. Преди това творбата печели „Пулицър“ за художествена литература и затвърждава репутацията на писателя като майстор на минималистичната проза. Историята ни запознава със стареца Сантяго, кубински рибар, прекарал десетки дни в морето, без да хване риба. Решен да сложи край на злочестите си опити, той предприема рисковано пътешествие към Гълфстрийм. Предизвикателствата, с които се сблъсква по пътя дотам и обратно, не пречупват волята му. Повестта често се разглежда като алегория за изпитанията на характера, екзистенциалните битки, човешкото достойнство и стойността на моралната победа. Морето символизира неумолимата стихия или самия живот – безразличен и непредвидим.
Световноизвестният Ърнест Хемингуей (1899–1961), чието име е обвеяно с легенди, завършва земния си път уязвен, наранен, но с достойнство избира сам мига на края. Пристрастен към фиестата на живота, той остава в емоционалната памет на поколенията като брадатия бохем и бонвиван, излъчващ мъжественост и вкус към житейски авантюри. А в литературната памет – като „айсберга на изгубеното поколение“, модерен класик, лауреат на Нобеловата награда (1954), автор на романи и кратки разкази, надживели времето си, преведени на десетки езици, някои от тях претворени на големия екран.
След „Слънце изгрява“ (1926), който утвърждава Хемингуей като романист, и антивоенните епоси „Сбогом на оръжието“ (1929) и „За кого бие камбаната“ (1940) идва ред на още един белетристичен шедьовър – „Старецът и морето“. Художник на поредицата е Иво Рафаилов.
Ърнест Хемингуей – „Старецът и морето“
Той беше старец, който ходеше за риба сам с малка лодка скиф в Гълфстрийм и ето
вече осемдесет и четири дни излизаше, без да улови нещо. През първите четиресет
дни едно момче го придружаваше. Но след като четиресет дни не уловиха нищо,
родителите на момчето му казаха, че старецът е вече salao, което значи съвсем да не ти
върви, и го накараха да тръгне с друга лодка, с която още първата седмица хванаха три
едри риби. Тъжно му беше на момчето да гледа как старецът се връща всеки ден с
празна лодка и то винаги го посрещаше и му помагаше да пренесе клуповете въжета,
гафела и харпуна или мачтата с навитото платно. По платното имаше кръпки от
брашнени чували и така скатано, то бе като знаме на вечното поражение.
Старецът бе тънък и изпит, с дълбоки бръчки на тила. Кафявите петна по страните му
бяха от кератоза – пигментацията, която се получава от слънчевото отражение в
тропическите води. Петната почти покриваха страните му, а дълбоките белези по
ръцете бяха от въжетата, с които бе изтеглял едри риби. Нямаше скорошни белези.
Бяха все стари като пукнатините по изветрелите скали в безрибна пустиня.
Всичко у него беше старо освен очите, а те бяха с цвета на морето и в тях нямаше
поражение.
– Сантяго – каза момчето, докато изкачваха крайбрежния склон, след като изтеглиха
лодката, – пак мога да излизам с тебе. Поспечелихме нещо.
Старецът беше научил момчето да лови риба и то го обичаше.
– Не – отвърна старецът. – На вашата лодка ѝ върви. Стой с тях.
– Забрави ли как осемдесет и седем дни нищо не хвана, пък после три седмици
улавяхме големи риби всеки ден?
– Помня – рече старецът. – Знам, че не ме изостави, защото не загуби вяра в мен.
– Татко ме накара да те напусна. Още съм малък и трябва да го слушам.
– Знам. Тъй трябва.
– Той много-много не ти вярва.
– Не. Но ние си имаме вяра, нали?
– Имаме си – съгласи се момчето. – Може ли да те почерпя една бира на „Терасата“,
пък после ще занесем нещата вкъщи.
– Между рибари може винаги – каза старецът.
Те седнаха на „Терасата“ и когато рибарите взеха да закачат стареца, той не се ядоса.
На някои по-стари рибари им дожаля, като го видяха. Но те не се издадоха и учтиво
заговориха за течението, на каква дълбочина бяха пускали въдиците, как времето се бе
задържало хубаво, кой какво видял. Рибарите, на които бе провървяло през деня, се
бяха вече прибрали и изкормили уловения марлин, а после, положен напряко на две
талпи, осем души – по двама в края на всяка, – олюлявайки се под тежестта, го
отнасяха в склада да чака хладилния камион за хаванския пазар. Онези, които бяха
уловили акули, ги бяха занесли в консервната отвъд заливчето, където ги дигаха на
лебедка, изваждаха им черния дроб, отрязваха им перките, одираха ги и нарязваха
филето за осоляване.
Източният вятър довяваше откъм пристана зловонието на консервната работилница, но
днес миризмата бе едва доловима, защото вятърът стана северен, а после стихна и на
„Терасата“ беше слънчево и приятно.
– Сантяго – обади се момчето.
– Да – отвърна старецът.
Той държеше чашата и си мислеше за отдавнашни години.
– Да отида ли да наловя сардини за утре?
– Недей. Иди да поиграеш бейзбол. Още мога да греба, а Рохелио ще налови с
мрежата.
– Ще ми се да отида. Като не мога да излизам с тебе за риба, поне да направя друго.
– Поръчай ми бира. Вече си мъж.
– На колко години бях, когато за пръв път ме взе със себе си?
– На пет. И за малко не загина – изтеглих рибата, преди да е омаломощена, и тя за
малко да направи лодката на трески. Помниш ли?
– Спомням си я как се мяташе, как строши напречника, а ти така я бухаше с дървото, че
плющеше. Помня как ти ме бутна напред към бака върху мокрото въже, лодката цяла
се тресеше, пък ти замахваше, като че цепиш дърва, и как ми замириса на кръв – цял
бях опръскан.
– Наистина ли си спомняш, или аз съм ти разказвал?
– Помня всичко както си беше, когато за пръв път излязохме заедно.
Старецът го погледна със зачервени от слънцето очи, спокойни и ласкави.
– Да беше мой син, щях да те взема със себе си, пък каквото ще да става, но ти си имаш
баща и майка и сега си в лодка късметлийка.
– Да ти донеса ли сардините? Мога и четири парчета стръв да докопам – знам откъде.
– Остана ми от днешната. Насолих я в тенекията.
– Нека ти взема четири пресни парчета.
– Едно – каза старецът.
Надеждата и увереността никога не го напускаха.
А сега се надигаха като повея на освежаващ бриз.
– Две – каза момчето.
– Две да са – съгласи се старецът. – Да не си ги откраднал?
– Що пък не? Само че тези ги купих.
– Благодаря ти – каза старецът.
Старецът беше твърде простодушен, за да се пита кога и как бе станал тъй смирен. Но
знаеше, че е станал, и още – че това не е срамно и не му накърнява достойнството.
– Както е тръгнало течението, утре ще имаме добър ден – каза той.
– Накъде ще отидеш? – попита момчето.
– Далеч навътре, че да се прибера чак като се обърне вятърът. Искам да тръгна преди
съмнало.
– Ще гледам да го склоня да идем и ние навътре. За да ти помогнем, ако закачиш нещо
наистина голямо.
– Той не обича да работи много навътре.
– Да, но аз ще се направя, че виждам нещо, дето той не може да види, да речем, че
птица се гмурка или делфин, и така ще го накарам да влезем навътре.
– Толкова ли е зле с очите?
– Той е почти сляп.
– Чудна работа! А никога не е бил ловец на костенурки. Тоя лов е мор за очите.
– Пък ти години си ловил костенурки при Костаде-лос-Москитос и пак виждаш добре.
– Аз съм по-особен старец.
– Но сега як ли си достатъчно за истински голяма риба?
– Мисля, че да. Пък и знам много хитрини.
– Хайде да приберем нещата – предложи момчето. – После ще взема мрежата и ще
отида за сардините.
Те събраха такелажа. Старецът нарами мачтата, а момчето понесе сандъка, навитите и
потъмнели, добре пресукани въжета, гафела и харпуна. Кутията за стръвта беше под
дъската на кърмата заедно с дървото за доубиване на големите риби, когато ги
изтеглят при борд. Никой не би окрал стареца, но по-добре беше да прибере платното
и тежките въжета на сушина от росата; макар и сигурен, че местен човек не би задигнал
нещо от него, старецът смяташе, че оставени в лодката, гафелът и харпунът са излишно
изкушение.
