22.11.2026 | 16:08

Тази вечер: „Нощ на литературата“ в Добрич

page-0001

И тази година Община град Добрич се включва в Нощта на литературата, която ще се осъществи на 1 октомври, четвъртък, от 18.00 ч. до 20.00 ч. в три читателски гнезда: Регионална библиотека „Дора Габе“, Дом-паметник „Йордан Йовков“ и Художествена галерия. Това е събитие, което се провежда по едно и също време в различни европейски градове. В трите читателски гнезда в нашия град на всеки половин час ще се четат откъси от съвременна европейска литература, публикувана след 2000 г. и издадена на български език. Четците са: Ростислав Костов – актьор в ДТ „Йордан Йовков“, Севдалина Сарандева – журналист в Медийна група „Добруджа“; Сашо Серафимов – поет.

Гнездо №1:

Регионална библиотека „Дора Габе“

Книга: „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“. България

Автори: Виктор Топалов и Никол Вълчева

ИК: „Orange Books“, 2026 г.

Четец: Ростислав Костов

Гнездо № 2:

Дом – паметник „Йордан Йовков“

Книга: „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“. Нидерландия

Автор: Ане Франк

ИК: „Сиела“, 2018 г.

Превод: Мария Енчева

Четец: Севдалина Сарандева

Гнездо № 3:

Художествена галерия

Книга: „Домът на Орион“. Полша

Автор: Юлия Федорчук

ИК: ICU, 2026

Превод: Крум Крумов

Книга: „Eва“. Германия

Автор: Верена Кеслер

ИК: „Атлантис КЛ“, 2024

Превод: Любомир Илиев

Четец: Сашо Серафимов

За книгата в Гнездо № 1:

Пътеводителят „Кварталът на художниците. Кварталът на артистите“ ви повежда из домовете на някои от най-значимите български творци, живели и работили в София в края на XIX и първата половина на XX в. Книгата е двустранна, с две лица и две гледни точки, които ще ви разкажат множество любопитни истории. Кварталът на художниците, за който разказва Виктор Топалов, е разположен между улиците „6-ти септември“ и „Генерал Гурко“ и булевардите „Васил Левски“ и „Евлоги и Христо Георгиеви“. В него ще откриете множество адреси, свързани с живота и делото на даровити художници и скулптори. Наред с тях, маршрутът включва истории за прочути български театрали. Кварталът на артистите, за който разказва Никол Вълчева, се намира между улиците „Борова гора“ и „Добри Войников“ и булевардите „Христо Смирненски“ и „Драган Цанков“ в Долни Лозенец и съвпада с т.нар. Журналистически квартал. В него са разположени жилищата на плеяда актьори и актриси, играли на едни от най-големите сцени у нас и в Европа. Живописните му улици са кръстосвани и от бележити художници. Книгата съдържа близо 50 истории, които се преплитат помежду си. Жителите на двата квартала са познати, приятели, роднини, но често и конкуренти за вниманието на зрителя в една епоха на възходи, падения и превратности. Това е вълнуващ разказ за бурния културен живот в стара София, в който художниците и артистите заемат водещо място. Разходете се в миналото и нека тази книга бъде ваш верен спътник!

За авторите:

Виктор Топалов изследва историята на София от лятото на 2016 г. Той е създател на „Бохемска София“, автор на книгите „Кварталът на писателите. Пътеводител на „Бохемска София“ (2024) и „Бохемска София: Духът на стария град“ (2022), както и съавтор и съставител на „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ (2021). Носител на Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата в категория „Литература“ и номиниран за „Будител на годината“ за 2024 г. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е лицензиран екскурзовод.

Никол Вълчева изследва миналото на българския театър и е съавтор на книгата „Бохемска София: Истории от жълтите павета“ (2021). През 2022 г. завършва „Връзки с обществеността“ в Нов български университет, където учи и българистика. През следващата година се дипломира като магистър в специалност „Публична реч“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 2022 г. става част от организационния екип на Наградите за сценични изкуства ИКАР към Съюза на артистите в България. Работи като PR специалист в сферата на сценичните изкуства.

За четеца:

Ростислав Костов е актьор в ДТ „Йордан Йовков“ – Добрич. Роден е през 2000 год. в град Добрич, където е учил в ЕГ „Гео Милев“. Завършил е Театралната Академия в Санкт Петербург (Российский государственный институт сценических искусств), випуск 2024 г. Бил е 1 година стажант-актьор в Большой Драматический Театр имени Г. А. Товстоногова. Изиграл е Александър Пушкин в спектакъла „Заповедник“ по повестта на Сергей Довлатов; Володя Големия – в спектакъл по разказите на Антон Чехов; Княз Дулебов – в пиесата „Таланти и Поклонници“ на Александър Островски. Първата му роля в България след Русия е на Цинцо в „Живи и здрави по документи“ – комедия от Мате Матишич, с режисьор Радослав Христов. Участва и в творческия проект „Между редовете“ –  независима творческа и театрална група в Добрич, съставена от млади артисти. Техният подход съчетава театър, лични изповеди, поезия и стендъп комедия.

За книгата в Гнездо № 2:

„Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ от Ане Франк в превод на Мария Енчева, ИК „Сиела“, 2018 г. Необикновеният дневник, написан на тавана на една „задна къща“ в Амстердам, на който 13-годишно момиче и нейното семейство прекарват две години, докато се укриват от нацистите, получава своето заслужено място сред класиките на XX век. С „Дневникът на Ане Франк“ оживява наново споменът за една от най-мрачните епохи в човешката история. Едно на пръв поглед обикновено момиче ден след ден създава своето любовно писмо към живота, младостта и надеждата, своето свидетелство за силата на човешкия дух. Ане Франк води дневник от 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио „Оранж“ речта на образователния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свидетелстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация. Години след смъртта ѝ – през 1947 г. –  бащата Ото Франк решава да изпълни волята на дъщеря си и да публикува нейните спомени, като прави някои съкращения и променя определени пасажи и формулировки, тъй като в този исторически момент още не е прието да се пише непринудено по сексуални въпроси, особено пък в книги за юноши. Но в пълната и нецензурирана версия на „Дневникът на Ане Франк“ Ане отваря прозореца към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада и не губи надежда въпреки лишенията и страха от надвисналата смърт. „Дневникът на Ане Франк“ е историята на всеки тийнейджър… в условия, които, за щастие, малко тийнейджъри познават.

За автора:

Ане Франк е родена през 1929 г. във Франкфурт, Германия. Поради нарастващото напрежение и преследването на еврейското население в Европа, нейното семейство се премества в Амстердам, където баща ѝ Ото Франк развива собствен бизнес. Ане бързо се приспособява към новата среда, научава нидерландски език и посещава местно училище. След окупацията на Нидерландия през 1940 г. животът на еврейските семейства става все по-труден. През 1942 г. семейство Франк се укрива в тайно помещение към фирмата на Ото Франк заедно с още четирима души. По време на престоя си в укритието Ане води дневник, в който споделя своите мисли, чувства и надежди за бъдещето. Нейните записки разкриват силата на човешкия дух и стремежа към свобода и достойнство дори в най-тежки обстоятелства. През 1944 г. укриващите се са открити и депортирани в концентрационни лагери. Ане и сестра ѝ Марго умират през 1945 г. в лагера Берген-Белзен. След войната бащата на Ане публикува дневника ѝ под заглавието „Задната къща“. Днес той е сред най-значимите свидетелства за последиците от омразата, нетолерантността и войната.

За преводача:

Мария Енчева е родена през 1982 г. в гр. Пловдив. Завършва Езикова гимназия в Пловдив и немска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Мария Енчева е позната като преводач на Йеспер Юл, Херман Кох, Хюс Кайер, Марийке Лукас Райнефелд и още редица нидерландски и фламандски писатели. Носителка е на наградата на Съюза на преводачите в България за ярки постижения в областта на превода на художествена литература.

За четеца:

Севдалина Сарандева е разпознаваемо лице в град Добрич. От 1994 год. работи като журналист. Първоначално в Дарик радио и Общинско радио Добрич. От 2001 год. е водещ, репортер и новинар в радио „Добруджа“, което в настоящия момент е Медийна група „Добруджа“. Завършила е Първа гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ във Велико Търново и ИКПК-Варна. Майка на две деца и пет внуци. Обича да чете, да ходи на театър и на изложби.

За книгите в Гнездо №3:

„Домът на Орион“ е роман, изтъкан като фина паяжина, в която се преплитат минало и настояще, спомени и сънища, отчаяние и надежда, човешко и повече-от-човешко. Юлия Федорчук пише за телата – уязвими, гладни, измръзнали, подложени на насилие или на бавно изтощение в един разпадащ се свят. За хората, принудени да напускат домовете си, и за следите, които оставят. А най-вече – за възторга от живота, за крехката способност да усещаме свързаността: помежду ни, но и между времената и планетите, между формите на живот, от които сме съставени. В епохата на антропоцена този роман търси език за копнежа по живото, по дивото и органичното – по онова, което може едновременно да ни утеши и да ни разтърси. „Домът на Орион“ е роман-карта, съставена от маршрутите към човешкото.

За автора:

Юлия Федорчук е писателка, поетеса и преводачка, преподавател във Варшавския университет, където е съосновател на Центъра за екологични хуманитарни науки. В своето творчество тя изследва отношенията между човека и планетарната среда и подчертава съзидателната сила на литературата. Номинирана е за наградата „Нике“ (2016), за Варшавската литературна награда (2021) и два пъти за наградата „Юлиан Тувим“, а за стихосбирката си „Псалми“ (2018) получава наградата „Вислава Шимборска“. Сред преведените от нея автори са Джордж Оруел, Лора Райдинг Джаксън, Лори Андерсън и Форест Гандър. Нейни текстове са преведени на повече от двайсет езика, сред които английски, немски, испански, шведски, сръбски, украински, литовски и грузински.

За преводача:

Крум Крумов е преводач от и на полски език. Завършва славянска филология с полски език в ПУ „Паисий Хилендарски“ и туризъм в Лодзкия университет. Лектор по български език и преподавател в Института по славянски филологии към Познанския университет „Адам Мицкевич“. Носител на наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ (2022), учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София, както и на наградата на СПБ за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика (2022). Сред преводите му на български език са „Книгите на Яков“, „Анна Ин в гробниците на света“, „Емпузион“, „Гардеробът“, „Чувствителният разказвач“ и „Господин Изразителен“ от Олга Токарчук. Любител пътешественик, автор на книгата „Около Исландия за 14 дни“.

„Eва“ – напълно човешка книга, написана с рядко срещана емпатия и възхитителен интелект. Но в нея си дават синтезирана среща важни обществени въпроси. В книгата Верена Кеслер разказва за живота на четири жени, чиито съдби се преплитат по изкусен начин. Радикалният мисловен експеримент на авторката всъщност търси отговор на екзистенциални въпроси – Коя съм аз?, Kак искам да живея? Какво мога да променя със собствените си сили?

За автора:

Верена Кеслер, родена през 1988 г. в Хамбург е сред онези писателски имена, на които съвременната германска литература с основание възлага големи надежди. Между 2016 и 2020 г. следва литература в Лайпциг, където живее и днес. През 2020 г. дебютира с романа „Призраците от Демин“, който е номиниран за авторитетната литературна награда „Аспекти“. Приет е възторжено от читатели и специалисти. Същият успех постига и излезлият през 2023 г. роман „Ева“.

За преводача:

Любомир Илиев превежда поезия, проза и драматургия от 1993 г. Член е на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. През 2003 г. става и член на президиума. През 2020 г. се връща в България. Любомир Илиев е шесткратен носител на Наградата на съюза на преводачите в България, двукратен носител на националната награда „Христо Г. Данов“ за художествен превод. През 2011 г. получава и австрийската държавна награда за художествен превод.

За четеца:

Сашо Серафимов е поет, роден през 1953 г. в град Добрич. Завършил е Славянския университет – София, специалност „Социална педагогика“. Издал е стихосбирките „Белег“ /в съавторство/, „Дума свободна“, „Дарителят на сънища“, „Врата на хоризонта“, „Синият поглед на дървото“, „Потъване на светлината“, „Улични песни“. През 1995 г. издава книжка с приказки „Объркани приказки“. Пиесата му „Шивачът на приказки” печели трета награда на международния фестивал на куклените театри „Златен делфин”. Стихосбирката му „Старците умират в края на света“ получава две национални награди: съпътстваща на името на Христо Фотев и наградата „Дамян Дамянов“. Издава „Случаят живот, или сънят на света“, „Дневникът на Джими“, „Натрупване на незнание“ – с която печели Наградата на СБП на Националния конкурс през 2022 г.. Негови стихотворения са превеждани на полски, украински, словашки, турски, румънски, руски, английски и др. езици. Лауреат е на международни литературни фестивали в Украйна, Румъния, Полша, Турция. Член на Съюза на българските писатели.

Организатори: (за Добрич) Община град Добрич с партньори: Регионална библиотека „Дора Габе“, Дом-паметник „Йордан Йовков“и Художествена галерия – Добрич.

За 2026 г. в страната организатори и участници в „Нощ на литературата“ са:

Столична община, EUNIC, фондация „Прочети София“, Австрийски културен форум София, Посолство на Белгия, Генерална дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия – България, Гьоте-институт България, Посолство на Гърция в София, Посолство на Дания в България, Посолство на Ирландия, Институт Сервантес-София, Посолството на Кралство Испания в България, Италиански културен институт, Посолство на Нидерландия в България, Британски съвет България, Полски институт в София, Културно-информационен център на Република Северна Македония в София и Посолство на Р. Северна Македония, Посолство на Словения в София, Посолството на Украйна, Институт Лист – Унгарски културен институт, Посолство на Финландия в София, Чешки център София, Посолство на Швейцария в България, Посолство на Швеция в България, фондация „Детски книги“.

Партньори: община Благоевград, община Бургас, община Варна, община Велико Търново, община Габрово, община Добрич, Областна администрация Ловеч, община Пазарджик, община Пловдив, община Русе, община Стара Загора, община Чавдар, сдружение „Литературна отсечка“, Фондация „Бургас 2032“, Младежка фондация „Аморфа“, „Пловдив чете“, дружество „Елиас Канети“, Регионална библиотека „Захарий Княжески“, Стара Загора и „Книжарница в куфар“.

Фондация „Прочети София“ e координатор на „Нощ на литературата“ за цялата страна и е организатор на събитията в София. „Нощ на литературата“ е част от Календара на културните събития на Столична община за 2026 г.

Verified by MonsterInsights