Мирослав Момински: Любов през обектива

За говорещата фотография, любовта към Родопите и семейството.

Това е един разказ за говорещата фотография, която Мирослав Момински близо 13 години събира парченце по парченце минало и настояще в Родопа планина. Той споделя за движещата сила, за пътеките, за кадъра и за красотата. Автор е на фотоалбума „Родопа планина – една голяма любов“.

„Родопите имат до някъде тъжна красота, защото самото време което успявам да запечатам безвъзвратно си отива. За това направих тази книга, за да мога по някакъв начин тази частичка от това време да я превърна във вечност, за да може да остане за поколенията“.

Това казва в интервю за БНР фотографът Мирослав Момински.

Книгата съдържа 263 фотографии, придружени с разкази. Как думите идват под определена фотография или те не стигат, за да изразят емоцията от кадъра?

„Със сигурност думите не стигат. Аз не съм писател, не съм литератор, но с някаква моя емоция съм се опитал да предам и с мои думи по някакъв начин изживяното“, споделя фотографът.

Самите фотографии сами разказват, човек трябва да потъне в книгата и да разглежда бавно и внимателно, за да може да се потопи в атмосферата и в живота. Да усети емоцията, не само неговата, но и на хората, които е снимал.

Събира снимките в книга, защото тя е трайна, за разлика от публикуваното в социалните мрежи, което винаги може да се разпилее. Мирослав Момински посочва, че е много ценно, защото ние сме преходни, а след мен ще остане нещо за по-дълго време.

Преди 15 години за първи път посещава Родопите и от тогава знае, че не може без тях.

„Когато се сменят сезоните е много красиво. Пролетта има интересен контраст, зимата също, това е по – графичен сезон. Есента е неописуемо красива. Там багрите са вълшебни. Лятото е малко скучно, но пак е красиво. Хората имат работа и може да се снима бита. Родопа е многолика планина“, пояснява фотографът.

Хората са душата на тази планина. Те са своеобразен мост между миналото и съвремието. Планината е запазила хората с големи души, с отворени сърца, които са и много гостоприемни.

Мирослав Момински се надява малката му дъщеря да обикне Родопа планина, през есента й престои пътуване до там.

След 21 години прекарани в МВР, Мирослав Момински анализира хората и тяхното поведение. Споделя, че е до някъде е станал психолог, но същото така е прекалено внимателен към близките си, защото е видял доста нелепи неща. А за фотографията, твърди че е вродена. Тя е вътрешно усещане.

„Това е един своеобразен портрет на Родопите, който съм сглобил през годините“, казва още фотографът.

През миналата година Мирослав Момински покрива всички критерии и е артист Excellence FIAP – Gold, най-високо звание, което присъжда Международната федерация за фотографско изкуство. Той е първият и единствен българин засега, който е постигнал това, а званието му беше връчено през юни месец на специална церемония в пловдивската Градска художествена галерия.

Посланието
„Да си отворят очите и да виждат. Да виждат и да усещат“, посочва Мирослав Момински.

Мирослав Момински е един от най-награждаваните български фотографи. Работи 20 години като криминалист в ОДМВР – Велико Търново, а след това 1 година в РПУ в Поморие. През 2018 г. напуска системата. Носител е на редица медали и награди в международни салони, които му носят почетното звание артист на FIAP. Автор е на фотоалбума „Родопа планина – една голяма любов“. Живее в Равда и се занимава с търговска дейност. И разбира се е посветил на семейството си.

По публикацията работи: Наталия Маева

Източник: БНР