„Орфеев венец“ за Валентин Дишев

Валентин Дишев е тазгодишният носител на наградата за високи постижения в съвременната българска поезия „Орфеев венец“. На официалната церемония в Античния театър по откриването на най-големия литературен фестивал в страната „Пловдив чете“, поетът получи големия литературен приз.

Сред досегашните лауреати на „Орфеев венец“ са: Константин Павлов, Валери Петров, Борис Христов, Петър Анастасов, Дамян Дамянов, Стефан Цанев, Иван Теофилов, Аксиния Михайлова, Иван Ланджев и Виктор Самуилов.

„Нещата се случват, ако ги правиш с пълно себеотдаване, пълно себеотричане в името на това, на което държиш и на това, в което вярваш. Част от моята история са онези деца, днес вече млади хора, изключителни, като поети, които поеха създадените от мен издателства и ще ги пренесат в бъдещето.“ – каза Валентин Дишев.

Димитрина Кюркчиева го поздрави в „Артефир“ от името на екипа.

Чуйте звуковия файл.

И стихове на Валентин Дишев – поет, преподавател, издател и визуален артист, носител на „Орфеев венец“ за 2023 година за високи постижения в съвременната българска поезия.

*
Олисялата нива заеква
след жътвата.
Сякаш празна през зимата –
засятата нива.

*
Гръм.
Прокашля се
небето свъсено.
Смути го твоята усмивка.

*
Следите ми
са дупчици в калта.
Брайлово писмо
(за зрящи).

*
Дъхът ми
сложи рамка на прозореца
А нокътят ми
ме подписа: Жив съм.

*
Треперливо дрипав
спомен за надежда
е светулката на светло.
Хайде, угасете лампата.

*
Растат,
когато сучат
млякото на самотата,
сенките.

*
Зрънце,
зряло
в прахта.
Нечие бъдеще.

*
Търти
надолу
по склона ми лятото.
Търкулнал се кестен
го стресна
в съня му.

*
Град изкоруби
полето –
небето
кове дъгата си.

*
Щурците
почесват петите си –
тревата никне.
Рога на охлюв.

*
Връх на бор
в парцаливи наноси –
над мъглата е дъното
на небето.

*
Затлъстяло предзимно небе.
Палав бор
гъделичка
търбуха му.